Стара планина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Западна Стара планина: правилна препратка |
м →Западна Стара планина: правилна препратка |
||
Ред 80:
Западната част на Стара планина се отличава със северозапад-югоизточно простиране, като на запад е ограничена от долините на реките Търговишки Тимок (дясна съставяща на Бели Тимок) и [[Височица]] (Комщица, Темска река, десен приток на [[Нишава]]) в [[Сърбия]], а на изток достига до [[Златишки проход|Златишкия проход]]. В посока от северозапад на югоизток Западната част на Стара планина със своето цялостно верижно било до най-високия ѝ връх [[Миджур]] (2168 m) по протежение на локално наименованите планини – [[Светиниколска планина|Светиниколска]] и [[Чипровска планина|Чипровска]] – показва постепенно повишаване. По̀ на югоизток по билото на [[Берковска планина]] до изразителната [[Петрохански проход|Петроханска седловина]] (1420 m) се откроява конусообразният корпус на връх [[Ком]] (2016 m). На изток от [[Петрохански проход|Петрохан]] гърбището ѝ се разклонява и заедно с намалената надморска височина източно и западно от проломната долина на река [[Искър]] орографският му обхват се разширява значително. То се ограничава на запад от долината на река [[Бързия (река)|Бързия]], [[Петрохански проход|Петроханската седловина]] и долината на река [[Нишава]], а на изток опира до [[Ботевградска котловина|Ботевградската]] и Етрополската котловина и [[Златишки проход|Златишкия проход]].
В обсега на този широк орографски обхват до долината на река [[Искър]] в посока от север на юг се редуват планините [[Врачанска планина|Врачанска]] (1482 m), [[Козница (Стара планина)|Козница]] (1785 m), [[Понор (планина)|Понор]] (1479 m) и [[Мала планина]] (1234 m). Те последователно са разчленени от [[Дружевската седловина|Дружевска седловина]] (863 m) и от дълбоките долини на реките [[Пробойница]] и [[Искрецка река|Искрецка]]. На запад [[Мала планина]] е тясно свързана с гърбището на [[Чепън|Чепън планина]] (1206 m). Орографското разширение и разклонение източно от долината на река [[Искър]] в посока от север на юг е представено от планините [[Ржана планина|Ржана]] (1637 m), [[Голема планина|Голема]] (1588 m) и [[Софийска планина|Софийска]] (1295 m). Те се разграничават от дълбоките долини на реките [[Габровница (приток на Искър)|Габровница]] и [[Батулийска река|Батулийска]], а билата им на изток се събират в общия орографски възел на планината [[Мургаш]] (1687 m). Източно от прохода [[Витиня]] се издигат най-източните части на Западна Стара планина – [[Било (планина)|Било]] и [[Етрополска планина|Етрополска]].
Западната част на Стара планина заема площ от 4196,9 km<sup>2</sup>, което представлява 36,19% от общата площ на Стара планина. Средната и надморска височина е 849 m. Най-голям процент – 49,44 заемат нископланинските земи (надморска височина между 600 и 1000 m), следвани от среднопланинските – 27,15%, а най-малък – 1,79% високопланинските земи с височина над 1600 m. Дължината на Западна Стара планина е 190 km, а ширината ѝ варира от 15 до 50 km.
| |||