Уикипедия

Карл Шмит: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
{{lang-de}} => {{lang|de}}
м форматиране, вътр. препратки; форматиране: 6x тире-числа, 2x тире, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 16:
| област = [[Конституционно право]]
| образование = [[Берлински университет]] (1907)<br>[[Мюнхенски университет]] (1908)<br>[[Страсбургски университет]] (1915)
| работил-в = Грайфсвалдски университет (1921)<br>[[Бонски университет]] (1921)<br>[[Технически университет Мюнхен]] (1928)<br>[[Кьолнски университет]] (1933)<br>[[Берлински университет]] (1933–19451933 – 1945)
| повлиян =
| повлиял =
Ред 22:
}}
 
'''Карл Шмит''' ({{lang|de|Carl Schmitt}}) е [[Германия|германски]] [[юрист]] и [[философ]]. Работите му, главно в областта на ефективното осъществяване на политическата власт, оказват влияние върху по-късни автори, но са и предмет на спорове, заради неговите връзки с [[националсоциализъм|националсоциализма]], заради които е наричан „коронния юрист на [[Третия райх“Райх|Третия райх]]“.<ref>[http://www.jstor.org/stable/2127676 Carl Schmitt's Concept of the Political by Charles E. Frye, The Journal of Politics, Vol. 28, No. 4 (Nov., 1966), pp. 818 – 830, Cambridge University Press]</ref>
 
<br />
 
== Биография ==
Роден е на [[11 юли]] [[1888]] година в [[Плетенберг]], Германия, в семейството на дребен бизнесмен [[Католицизъм|католик]]. Учи право в [[Берлински университет|Берлинския]], [[Мюнхенски университет|Мюнхенския]] и [[Страсбургски университет|Страсбургския университет]], където се дипломира през 1915 годинаг. ВСъщата 1915 г.година се жени за Павла Доротич, авантюристка и представяща се за сръбска графиня. ,<ref>Паулина Шахнер, известна като Пабла Карита Мария Изабел фон Доротич. См.: Illies, Florian. 1913. Der Sommer des Jahrhunderts. – S. Fischer, 2012; Mehring, Reinhard. Carl Schmitt – Aufstieg und Fall, 2009. – S. 57 ff.</ref> но през 1924 се развежда в съда в Бон. През 1926 г. се жени за своя бивпа студентка с югославско поданство – Душка Тодорович, но църквата не дава разрешение за развода му, поради което Шмит е отлъчен от католическата църква. От втория си брак има син Аним (1931 – 1983).

С установяването на националсоциалистическия режим става професор в Берлинския университет, а след [[Втора световна война|Втората световна война]] отказва да се отрече от националсоциалистическите си възгледи и му е забранено да заема академични длъжности.
 
Умира на [[7 април]] [[1985]] година в Плетенберг на 96-годишна възраст.▼
 
<br />
▲Умира на 7 април 1985 година в Плетенберг.
 
== Избрана библиография ==
Line 60 ⟶ 66:
* ''Die Wendung zum diskriminierenden Kriegsbegriff.'' 1938.
* ''Völkerrechtliche Großraumordnung und Interventionsverbot für raumfremde Mächte. Ein Beitrag zum Reichsbegriff im Völkerrecht.'' 1939.
* ''Positionen und Begriffe im Kampf mit Weimar – Genf – Versailles 1923–19391923 – 1939.'' 1940 (Aufsatzsammlung).
* ''Land und Meer. Eine weltgeschichtliche Betrachtung.'' 1942.
* ''Der Nomos der Erde im Völkerrecht des Jus Publicum Europaeum.'' 1950.
Line 69 ⟶ 75:
* ''Welt großartigster Spannung.'' In: Merian. Das Monatsheft der Städte und Landschaften. 7.Jahrgang, Heft 9, 1954: Sauerland.
* ''Hamlet oder Hekuba. Der Einbruch der Zeit in das Spiel.'' 1956.
* ''Verfassungsrechtliche Aufsätze aus den Jahren 1924–19541924 – 1954.'' 1958 (Aufsatzsammlung).
* ''Theorie des Partisanen. Zwischenbemerkung zum Begriff des Politischen.'' 1963.
* ''Politische Theologie II. Die Legende von der Erledigung jeder Politischen Theologie.'' 1970.
Line 83 ⟶ 89:
* Helmut Quaritsch, ''Positionen und Begriffe Carl Schmitts''. Duncker und Humblot, Berlin 1995, ISBN 3-428-08257-5.
* Helmut Quaritsch (Hrsg.), ''Complexio Oppositorum. Über Carl Schmitt''. Duncker und Humblot, Berlin 1988, ISBN 3-428-06378-3.
* Reinhard Mehring: ''Wie fängt man ein Chamäleon? Probleme und Wege einer Carl Schmitt-Biographie.'' In: ''Zeitschrift für Ideengeschichte.'' III/2 (2009), S. 71–8671 – 86.
* Reinhard Mehring, ''Carl Schmitt im Archiv.'' In Annette Brockmöller, Eric Hilgendorf (Hrsg.), ''Rechtsphilosophie im 20. Jahrhundert – 100 Jahre Archiv für Rechts- und Sozialphilosophie.'' Reihe Archiv für Rechts- und Sozialphilosophie, Beiheft 116, S. 51–6751 – 67.
* Reinhard Mehring, ''Ausgerechnet ich! Souverän ist, wer der Nachwelt die Auswahl des Lesenswerten überläßt. Warum es keine Carl-Schmitt-Gesamtausgabe gibt.'' In: ''FAZ.'' 10. Juli 2006.
* Cristina Rita Parau, ''‚Schattenrisse‘ und ‚Nordlicht‘. Ästhetik und Rechtstheorie. Über die Frühwerke Carl Schmitts zur Literatur.'' In Yvonne Nilges (Hrsg.), ''Dichterjuristen. Studien zur Poesie des Rechts vom 16. bis 21. Jahrhundert.'' Königshausen & Neumann, Würzburg 2014, ISBN 978-3-8260-5550-8.
Line 93 ⟶ 99:
== Външни препратки ==
* {{икона|en}} Vinx, Lars. [https://plato.stanford.edu/entries/schmitt/ "Carl Schmitt"]. ''Stanford Encyclopedia of Philosophy''.
* {{икона|de}} Reinhard Mehring, [https://www.deutsche-biographie.de/gnd11860922X.html#ndbcontent Schmitt, Carl]. In: ''Neue Deutsche Biographie'' (NDB). Band 23, Duncker & Humblot, Berlin 2007, ISBN 978-3-428-11204-3, S. 236–238236 – 238
 
{{Нормативен контрол}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Карл_Шмит“.