Анево: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
{{без източници|16:15, 27 февруари 2019 (UTC)}}
{{Селище в България
| картинка = Анево.jpg
Line 21 ⟶ 22:
До средата на XIX век селото носи името ''Аблалардан'', т.е. Какиното село (тур.), което може да се свърже с легендата, която разказва че към средата на XVI век по тези места дошли и се заселили [[татари]] на мястото на днешното село [[Московец]] (бивше Татаре). Техният бей имал една дъщеря и трима сина на които поделил земите си по следния начин: дъщеря си, която била най-голямото дете в семейството му, и кака на останалите му синове (на турски кака е „абла“) той дал за жена на някой си аневски турчин. Оттам започнали да наричат селото Аблалардан (Какиното село), на най-големия си син оставил село Татаре, на втория който бил голобрад оставил селото Кьоселер (дн. Мали Богдан, квартал на село [[Каравелово (Област Пловдив)|Каравелово]]), а на третия си син дал новозаселеното Йени обаси (тур. Ново село), което отпосле се преселило на мястото на дн. [[Иганово]].
До [[Освобождение]]то селото остава чисто мюсюлманско. Съхранен е спомена, че през бурната [[1877]] г. аневци успяват по собствена инициатива да удържат цели три дни напиращия [[башибозук]] от околните мюсюлмански села да не нападнат съседния християнски град Сопот. След [[Съединението]] в [[1885]] г. част от мюсюлманското население се изселва в пределите на Османската империя, а в Анево се заселват християни от селата [[Войнягово]], [[Дъбене]], [[Каравелово (област Пловдив)|Каравелово]], [[Михилци]] (Карловско) и [[Белица (Софийска област)|Белица]]
След Втората световна и идването на комунизма сградата на училището е разширена и в нея са се помещавали също читалището и библиотеката.
Line 36 ⟶ 37:
== Религии ==
Селото е населено с [[мюсюлмани]] и [[християни]], които живеят в мир и съгласие и са образец за религиозна търпимост и добросъседство. Голяма част от населението на Анево са мюсюлманите (близо 1/3 от жителите). Също не малък е и броя на циганите
== Обществени институции ==
Line 46 ⟶ 47:
* [[Аневско кале]]
* В подножието на Стара планина на километър-два северно от селото се намира кътът за отдих „Масите“ често избиран за почивка или отдих от туристи решили да посетят Аневското кале.
* В селото се намират няколко обществени чешми с течаща балканска вода – най-старата от тях е „Акча пънар“ (Акча е изгубената дъщеря на пълководецът, направил чешмата, а пънар означава извор от турски език
* В подножието на Аневското кале се намира малък живописен водопад.
* В местността Пайталка се намират основите на средновековен православен храм.
Line 56 ⟶ 57:
*
* Откриването на ловния сезон в кътът за отдих „Масите“ също събира голям брой гости от селото и околностите.
<!-- == Личности == -->
<!-- == Литература == -->
Ред 64:
{{Община Сопот}}
[[Категория:Села в област Пловдив]]
| |||