Стефан Захариев: Разлика между версии

2457 байтове добавени ,  преди 15 години
добавки
(добавки)
'''Стефан Захариев''' (ок. 1810 г., [[Пазарджик]] - 13 април 1871 г., Пазарджик). Български възрожденец, просветител, ръководител на църковно-националното движение на българите в Пазарджик. Занимава се с търговия, издирва средновековни ръкописи, старинни монети и антики. Като османски финансов служител ок. 1840 г. и като наместник на пловдивския митрополит в родния си град през 50-те години на XIX в. Захариев често обикаля из околните села и постепенно у него се заражда идеята да състави едно описание на земите, заключени между Западните [[Родопи]] и южните склонове на [[Средна гора]]. Като постоянен член на българското църковно-училищно настоятелство в града той организира прогонването на гръцките духовници от най-голямата църква в Пазарджик - "Св. Богородица" (1859), активно сътрудничи на редица вестници с дописки по хода на църковните борби в града си и води оживена кореспонденция с редица изтъкнати български възрожденци - [[Стоян Чомаков]], [[Найден Геров]], [[Йоаким Груев]], [[Драган Цанков]], както и със [[Стефан Веркович]]. През 1870 г. със съдействието на [[Христо Г. Данов]] във Виена е публикувано неговото най-значимо съчинение "Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза". В тази книга той между другото помества и текста на т. нар. Летописен разказ за помохамеданчване на чепинските българи от поп [[Методий Драгинов]], чиято автентичност се оспорва от редица съвременни историци. След смъртта му по-голямата част от неговия архив е изгубена по време на освободителната [[Руско-турска война (1877-1878)]], а част от събраните от него славянски ръкописи са отнесени от руския изследовател [[Полихроний Сирку]] (1855-1905) в Санкт-Петербург, където днес се съхраняват в сбирката на Ръкописния отдел при Библиотеката на Руската академия на науките. Портрет на Стефан Захариев от известния български художник [[Станислав Доспевски]] се пази в портретната сбирка на Националната художествена галерия в София.
 
Синът на Стефан Захариев, Христо, пише за него: "Домът на Стефан Захариев е бил свърталище на учените, учителите и учителките в гр. Т. Пазарджик по ония времена; оттам е давано тон по народните и черковни в града и окръга движения; оттам са се разпространявали без страх по населението народните и бунтовнически песни. Станеше ли голяма народна нужда за нещо, Стефан Захариев написваше нуждният махзар (заявление), даваше го на своя верен слуга бошнак - Селим, който в 2-3 нощи го повръщаше подпечатен от целия окръг. Като предаден всецяло на народните работи, той в последните години е бил много беден, но винаги високо справедлив. Когато се поиска от правителството да се изпрати от града един ученик да свърши лицея в Цариград, мнозина приятели го молеха да изпрати сина си Христа; но той, за да не даде причина да го одумват, съгражданите му, изпрати отличния тогава по прилежание ученик, общеизвестния сега [[Константин Величков]]".
 
През 1870 г. със съдействието на [[Христо Г. Данов]] във Виена е публикувано неговото най-значимо съчинение "Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза". В тази книга той между другото помества и текста на т. нар. Летописен разказ за помохамеданчване на чепинските българи от поп [[Методий Драгинов]], чиято автентичност се оспорва от редица съвременни историци. Съвременниците обаче посрещат книгата на Захариев с интерес и възторг. Ласкава пецензия за нея написва младият [[Константин Иречек]], който препоръчва това произведение "на всеки, който се интересува от Илирийския полуостров" и изразява надежда, че трудът на Захариев "ще има и други следовници сред българите".
 
След смъртта му по-голямата част от неговия архив е изгубена по време на освободителната [[Руско-турска война (1877-1878)]], а част от събраните от него славянски ръкописи са отнесени от руския изследовател [[Полихроний Сирку]] (1855-1905) в Санкт-Петербург, където днес се съхраняват в сбирката на Ръкописния отдел при Библиотеката на Руската академия на науките. Портрет на Стефан Захариев от известния български художник [[Станислав Доспевски]] се пази в портретната сбирка на Националната художествена галерия в София.
 
== По-значими съчинения ==
 
==Източници==
*Jireček, K. "Стефан Захариев.Географико-историко-статистическо описание...", ''Časopis Musea Kralovstvi Českeho'', 1871, svazek 1, 82-85.
*[Захариев], Х[ристо Ст.]. Животопис на Стефана Захариев, от гр. Т.-Пазарджик, ''Училищен преглед'', V (1900), кн. 7 и 8, с. 658-668.
 
247

редакции