Стефан Захариев: Разлика между версии

435 байтове добавени ,  преди 15 години
форматиране и препратки
(добавки)
(форматиране и препратки)
{{Биография инфо
'''Стефан Захариев''' (ок. 1810 г., [[Пазарджик]] - 13 април 1871 г., Пазарджик). Български възрожденец, просветител, ръководител на църковно-националното движение на българите в Пазарджик. Занимава се с търговия, издирва средновековни ръкописи, старинни монети и антики. Като османски финансов служител ок. 1840 г. и като наместник на пловдивския митрополит в родния си град през 50-те години на XIX в. Захариев често обикаля из околните села и постепенно у него се заражда идеята да състави едно описание на земите, заключени между Западните [[Родопи]] и южните склонове на [[Средна гора]]. Като постоянен член на българското църковно-училищно настоятелство в града той организира прогонването на гръцките духовници от най-голямата църква в Пазарджик - "Св. Богородица" (1859), активно сътрудничи на редица вестници с дописки по хода на църковните борби в града си и води оживена кореспонденция с редица изтъкнати български възрожденци - [[Стоян Чомаков]], [[Найден Геров]], [[Йоаким Груев]], [[Драган Цанков]], както и със [[Стефан Веркович]].
| име=Стефан Захариев
| портрет= dot.png
| описание=български просветен деец
| наставка=
| роден-дата=около [[1810]]
| роден-място=[[Пазарджик]], днес [[България]]
| починал-дата=[[13 април]] [[1871]]
| починал-място=[[Пазарджик]]
}}'''Стефан Захариев''' е изтъкнат [[българи|български]] [[възрожденец]], [[просветител]], ръководител на църковно-националното движение на българите в Пазарджик.
 
==Биография==
'''СтефанРоден Захариев''' (ок. 1810 г., [[Пазарджик]] - 13 април 1871 г., Пазарджик). Български възрожденец, просветител, ръководител на църковно-националното движение на българитее в Пазарджик. Занимава се с търговия, издирва средновековни ръкописи, старинни монети и антики. Като османски финансов служител ок. 1840 г. и като наместник на пловдивския митрополит в родния си град през 50-те години на XIX в. Захариев често обикаля из околните села и постепенно у него се заражда идеята да състави едно описание на земите, заключени между Западните [[Родопи]] и южните склонове на [[Средна гора]]. Като постоянен член на българското църковно-училищно настоятелство в града той организира прогонването на гръцките духовници от най-голямата църква в Пазарджик - "Св. Богородица" (1859), активно сътрудничи на редица вестници с дописки по хода на църковните борби в града си и води оживена кореспонденция с редица изтъкнати български възрожденци - [[Стоян Чомаков]], [[Найден Геров]], [[Йоаким Груев]], [[Драган Цанков]], както и със [[Стефан Веркович]].
 
Синът на Стефан Захариев, Христо, пише за него: "Домът на Стефан Захариев е бил свърталище на учените, учителите и учителките в гр. Т. Пазарджик по ония времена; оттам е давано тон по народните и черковни в града и окръга движения; оттам са се разпространявали без страх по населението народните и бунтовнически песни. Станеше ли голяма народна нужда за нещо, Стефан Захариев написваше нуждният махзар (заявление), даваше го на своя верен слуга бошнак - Селим, който в 2-3 нощи го повръщаше подпечатен от целия окръг. Като предаден всецяло на народните работи, той в последните години е бил много беден, но винаги високо справедлив. Когато се поиска от правителството да се изпрати от града един ученик да свърши лицея в Цариград, мнозина приятели го молеха да изпрати сина си Христа; но той, за да не даде причина да го одумват, съгражданите му, изпрати отличния тогава по прилежание ученик, общеизвестния сега [[Константин Величков]]".