Ричард О'Конър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати |
{{lang-en,fr}} => {{lang|en,fr}} |
||
Ред 19:
}}
Генерал [[сър]] '''Ричард Нъгент О'Конър''' ({{lang
Той е командващ [[Западна пустинна част|Западната пустинна част]] в първите години на [[Втората световна война]]. Полеви командир е на [[операция Компас]], при която унищожават по-голямата [[Италия|италианска]] армия. Това принуждава [[Адолф Хитлер]] да изпрати [[Германски африкански корпус|Германския африкански корпус]], командван от [[Ервин Ромел]].
На 6 април 1940 г. О'Конър е пленен от германски разузнавателен патрул и прекарва близо две години в италиански лагер за военнопленници. Успява да избяга през декември 1943 г. През 1944 г. командва 8-ми корпус в [[Нормандия]] и по време на [[операция Маркет-Гардън]]. През 1945 г. е главнокомандващ на източното командване в Индия, а в края на британското управление там оглавява северното командване. Преди да се пенсионира от армията, е адютант-генерал в Лондон, служи като личен адютант ({{Lang
За службата му през войната О'Конър е награден с най-високото рицарско звание в 2 различни ордена. Награден е двукратно с [[Орден за заслуги]], [[Военен кръст]], френските [[Военен кръст]] и [[Легион на честта]]. Споменат e 9 пъти в официални комюникета през [[Първата световна война]], веднъж за действията му в [[Палестина]] през 1939 г. и 3 пъти през Втората световна война<ref name="H&K"/>.
== Ранен живот. Първа световна война ==
О'Конър е роден на [[21 август]] [[1889]] г. в [[Сринагар]], [[Кашмир]], [[Индия]].<ref name="K185">Keegan (2005), p.185</ref><ref name="H&K">{{cite web | first=Hans |last=Houterman| coauthors=Koppestitle, Jeroen|title = World War II unit histories & officers | url = http://www.unithistories.com/units_index/default.asp?file=../officers/personsx.html | accessdate = 16 август 2007}}</ref> Посещава Касъл в [[Тънбридж]] през 1899 г. и училище Тауър в Кроуторн през 1902 г.<ref name=LHCMA/> През 1903 г. след смъртта на баща си (нещастен случай), е прехвърлен в училище Уелингтън в [[Съмърсет]]. През 1908 г. се обучава в [[Кралска военна академия Сандхърст|Кралската военна академия Сандхърст]]<ref name="K185"/>. През октомври следващата година е зачислен към 2-ри [[батальон]] от ''Cameronians''. Поддържа връзки с тази част до края на живота си. През януари 1910 г. батальонът е разположен в [[Колчестър]], където преминава свързочно и стрелково обучение. След това е изпратен в [[Малта]], където служи между 1911 и 1912 г. като полкови свързочен офицер ({{Lang
През Първата световна война О'Конър служи като свързочен офицер на 22-ра [[бригада]] в британската 7-ма пехотна дивизия, като [[капитан]] и командир на свързочната рота на 7-ма дивизия и почетен бригаден-майор на 91-ва бригада от 7-ма дивизия. Награден е с Военен кръст през [[февруари]] [[1915]] г. През март същата година участва в [[Битка при Арас|битката при Арас]] и [[Битка при Бюлкур|битката при Бюлкур]]<ref name=LHCMA/>. Награден е с [[Орден за отлична служба]] и назначен за почетен полковник-лейтенант на 1-ви пехотен батальон от почетната артилерийска рота, част от 7-ма дивизия, през юни 1917 г. През ноември, на дивизията е наредено да подкрепи италианците срещу австро-унгарските части при [[Битка при река Пияве|река Пияве]], която впоследствие формира част италианския фронт. В края на октомври 1918 г. 2-ри батальон овладява остров ''Grave di Papadopoli'' на река Пияве, за което О'Конър получава италианския сребърен Медал на честта и лента към своят орден за отлична служба.<ref name=LHCMA>[http://www.kcl.ac.uk/lhcma/cats/oconnor/ocon00.shtml Papers of General Sir Richard O'Connor].</ref>
| |||