Лудвиг ван Бетховен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-de}} => {{lang|de}} |
Demar-stil (беседа | приноси) |
||
Ред 56:
==== Проблеми със слуха ====
Освен от прогресивна [[увреден слух|загуба на слуха]] композиторът страда и от остра форма на [[тинитус]]. Напуска Виена и от 1802 година заживява в Хайлигенщат (днес вече част от Виена). Глухотата му пречи да общува, затова Бетховен или чете по устните на хората, или ги кара да пишат на хартия, но никога не отговаря на глас, защото не е искал другите да разберат, че слухът му е увреден. Пише Хайлигенщатско завещание – писмо до братята си Карл и Йохан, за да им съобщи, че слухът му се влошава и да им завещае инструментите си. „''С радост очаквам смъртта''“, пише Бетховен.
=== Виена 1802 до 1812 ===
==== Израстване като композитор ====
Този период от престоя на Бетховен във Виена, въпреки неговите големи проблеми със слуха, е най-продуктивният в творческата му биография. През този период той създава и утвърждава своя уникален стил.
Между есента на 1802 и 1812 г. Бетховен композира шест от деветте си симфонии. Между тях са и 3-та симфония (героична), 5-та симфония и 6-та симфония (пасторална), както и 4-ти и 5-ти концерти за пиано, последната версия на 3-ти концерт за пиано, концерта за цигулка оп.61 и пет струнни квартета оп. 59 Nr. 1–3, op. 74 и op. 95. По това време той композира и първия вариант на своята единствена опера „Фиделио“. На 20 ноември 1805 г. е показана за първи път с първоначалното си заглавие „Леоноре“, но по-късно още два пъти е преработвана.
=== Смърт ===
| |||