Уикипедия

Планетариум на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Добавяне на Категория:Планетариуми в България, ползвайки HotCat
Редакция без резюме
Ред 13:
|Държавен
|-
! align="left" | НачалникРъководител
|Доцент доктор Веселка Радева
|Флотилен адмирал проф. д.в.н. [[Боян Медникаров]]
|-
! align="left" | Открит
Ред 35:
[[File:Planetarium Naval Academy Varna VVMU1.jpg|thumb|От Планетариума на ВВМУ.]]
 
'''Планетариумът на [[Висше военноморско училище (Варна)|Висшето военноморско училище „Н.Й.Вапцаров“]]''' [[Висше военноморско училище (Варна)|(ВВМУ)]] е сред най-големите и най-модерните на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] и е една от най-впечатляващите забележителности на град [[Варна]].<ref>„Планетариум.“ ''Висше Военноморско Училище Никола Йонков Вапцаров'', www.naval-acad.bg/training-facilities/planetarium.</ref> Произведен е от фирмата „[[Карл Цайс (предприятие)|Карл Цайс]]“ – [[Йена (град)|Йена]] / [[Германия]], открит е през 1985 г. и започва да функционира на [[Ден на Освобождението на България от османско иго|Трети Март]] 1986 г. Използва се при обучението по дисциплината „Астронавигация“ в катедра „Корабоводене“ на [[Висше военноморско училище (Варна)|ВВМУ]], в рамките на която курсанти и студенти изучават звездите като главни обекти за наблюдение при определяне мястото на кораб с помощта на [[Астрономия|Астрономията]].▼
 
▲'''Планетариумът на [[Висше военноморско училище (Варна)|Висшето военноморско училище „Н.Й.Вапцаров“]]''' [[Висше военноморско училище (Варна)|(ВВМУ)]] е сред най-големите и най-модернитеголемият на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] и е една от най-впечатляващите забележителности на град [[Варна]].<ref>„Планетариум.“ ''Висше Военноморско Училище Никола Йонков Вапцаров'', www.naval-acad.bg/training-facilities/planetarium.</ref> ПроизведенПроекционният апарат е произведен от фирмата „[[Карл Цайс (предприятие)|Карл Цайс]]“ – [[Йена (град)|Йена]] / [[Германия]], открит е през 1985 г. и започва да функционира на [[Ден на Освобождението на България от османско иго|Трети Март]] 1986 г. Използва се при обучението по дисциплината „Астронавигация“ в катедра „Корабоводене“ на [[Висше военноморско училище (Варна)|ВВМУ]], в рамките на която курсанти и студенти изучават звездите като главни обекти за наблюдение при определяне мястото на кораб с помощта на [[Астрономия|Астрономията]].
Панорамната демонстрация върху полу-сферичния екран с визуален и акустичен комфорт се осъществява в Звездната зала с диаметър 18 метра и с капацитет 120 места. В центъра се намира основният проектор-планетариум за космически полети с оптическа система Zeiss RFP DP<ref>''World Planetariums Database'', www.aplf-planetariums.info/en/index.php?onglet=planetariums&menu=sheet_planetarium&filtre=1886.</ref>, който пресъздава точно звездното небе. Дава възможност, да се проследят върху небесната сфера денонощното и годишното движение на [[Слънце|Слънцето]], на [[Луна|Луната]] и на планетите, звездните фигури на съзвездията, както и да се демонстрират пътувания в [[Вселена|Космоса]]. В планетариума се демонстрират почти всички астрономически явления, които се наблюдават с невъоръжено око, като например слънчеви и лунни затъмнения, метеори, комети. Продължителността на всяка звездна демонстрационна програма е 40 минути, като се ползват езиците български, английски, немски, френски, руски, румънски, шведски и финландски.<ref>„Кино в Звездната Зала Представя Планетариумът.“ ''Dnes.dir.bg'', m.dir.bg/dnes/varna/-27040348.</ref>
 
Строителството на Планетариума започва през 1982 година. Сградата има много интересна архитектура, която отговаря на изискванията за звездна зала с проекционна апаратура. На първия етаж се намира музейна експозиция, представяща историята на [[Висше военноморско училище (Варна)|ВВМУ]]. На втория етаж е разположена звездната зала. Първото представление в звездната зала е на 12 април 1985 г. Първият директор на Планетариума е капитан Димитър Симеонов. В звездната зала се провежда обучението по дисциплината „Астронавигация“ в катедра „Корабоводене“ на [[Висше военноморско училище (Варна)|ВВМУ]], в рамките на която курсанти и студенти изучават звездите като главни обекти за наблюдение при определяне мястото на кораб.
Активно се използва от Студентското Астрономическо общество и от Студентското Космическо Общество на [[Висше военноморско училище (Варна)|ВВМУ]],<ref>„Уникално Събитие в Планетариума На Морското Училище: Само Във Варна Отбелязват Световният Ден На Астероида.“ ''Petel.bg'', petel.bg/Unikalno-sabitie-v-planetariuma-na-Morskoto-uchilishhe--Samo-vav-Varna-otbelyazvat-svetovniyat-den-na-asteroida__271377.</ref> както и от учебни заведения от цялата страна за онагледяване на учебния процес, например по физика, астрономия, география, екология, астробиология. Отворен е и за посещения от граждани и туристически групи за звездни демонстрации, учебни лекции, конференции и културни проекти.<ref>„Кино в Звездната Зала Представя Планетариумът.“ ''Dnes.dir.bg'', dnes.dir.bg/varna/-27040348.</ref>▼
 
Върху външната стена на звездната зала има уникален, много красив стенопис. Негов автор е художникът Даниел Божков. Стенописът представя по изключително красив начин еволюцията на живота на Земята. Ето неговия коментар в началото на работата му: „ Искам това да бъде една сага за живота върху Земята – от първата клетка до втурването му в Космоса! Земята е оазис всред една невъобразимо голяма звездна пустиня. В него главният актьор е Човекът. Ще изключа Човекът. Ще изключа човешки фигури! Ще оставя само Човешкия дух!” Звездното небе чрез фигурите на съзвездията също са част от стенописа. Те леко прозират зад кадифето на звездното небе. Над вратата на Планетариума е нарисувана хелиоцентричната система на Коперник – един от върховете в астрономическите познания на човечеството.
В централното фоайе се намира постоянна музейна експозиция на [[Висше военноморско училище (Варна)|ВВМУ]].
 
Звездната зала на Планетариума е с диаметър 18 метра. В залата са монтирани 120 въртящи се стола, които позволяват наблюдение на звездното небе във всички посоки. В залата е монтиран проекционен проектор за космически полети от типа RFP DP<ref>''World Planetariums Database'', www.aplf-planetariums.info/en/index.php?onglet=planetariums&menu=sheet_planetarium&filtre=1886.</ref>. Този проектър пресъздава точно звездното небе и фигурите на съзвездията. С негова помощ могат да се проследят върху небесната сфера денонощното и годишното движение на [[Слънце|Слънцето]], на [[Луна|Луната]] и на планетите. Проекционният апарат се върти около четири оси и това позволява да се демонстрират основните елементи на небесната сфера и да се решават астро-навигационни задачи. Планетариумът има възможност да покаже пътуване до южния полюс и да се разгледат звездите и съзвездията от южното небе. В звездната зала може да се демонстрират пътувания в Космоса, да се разгледа Слънчевата система от милиони километри, да се разгледат четирите Галилееви спътници, обикалящи около Юпитер. Специална видео и звукова апаратура създават визуален и акустичен комфорт в звездната зала.
 
Панорамната демонстрация на звездното небе върху полу-сферичния екран създава пълна илюзия за наблюдаване на истинско звездно небе, което може да се вижда само в ясна безлунна нощ, далече от светлините на градовете. Специална проекционна панорама създава илюзията, че сме в центъра на Варненския залив. Тя е създадена по оригинални фотографии на Варненския залив, направени през 1985 година от капитан Симеонов. По време на звездните представления лунната проекционна панорама пресъздава лунната повърхност. Третата проекционна панорама създава картината на южния полюс.
 
Продължителността на всяка звездна демонстрационна програма е 40 минути, като се ползват езиците български, английски, немски, френски, руски, румънски, шведски и финландски.<ref>„Кино в Звездната Зала Представя Планетариумът.“ ''Dnes.dir.bg'', m.dir.bg/dnes/varna/-27040348.</ref>
 
В Планетариума се провежда обучение по физика и астрономия на ученици от първи до дванадесети клас.
 
Отворен е и за посещения от граждани и туристически групи за звездни демонстрации, учебни лекции, конференции и културни проекти.<ref>„Кино в Звездната Зала Представя Планетариумът.“ ''Dnes.dir.bg'', dnes.dir.bg/varna/-27040348.</ref>
 
▲Активно се използва от Студентското Астрономическо общество и от Студентското Космическо Общество на [[Висше военноморско училище (Варна)|ВВМУ]],<ref>„Уникално Събитие в Планетариума На Морското Училище: Само Във Варна Отбелязват Световният Ден На Астероида.“ ''Petel.bg'', petel.bg/Unikalno-sabitie-v-planetariuma-na-Morskoto-uchilishhe--Samo-vav-Varna-otbelyazvat-svetovniyat-den-na-asteroida__271377.</ref> както и от учебни заведения от цялата страна за онагледяване на учебния процес, например по физика, астрономия, география, екология, астробиология. Отворен е и за посещения от граждани и туристически групи за звездни демонстрации, учебни лекции, конференции и културни проекти.<ref>„Кино в Звездната Зала Представя Планетариумът.“ ''Dnes.dir.bg'', dnes.dir.bg/varna/-27040348.</ref>
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Планетариум_на_ВВМУ_„Н._Й._Вапцаров““.