Паметник на Васил Левски (Ловеч): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
махам автор, защото води към друг човек и ще е добре да се посочат всички, но става автоматична препратка
Ред 5:
| описание =
| вид = [[Скулптура]]
| автор = Георги Гергов
| година = 1964 г.
| материал = [[бронз]]
| ширина =
| височина = 14 m
| град = Ловеч
| държава = България
| сайт =
| общомедия =
| карта = България Ловеч
}}
'''Паметникът на Васил Левски''' в [[Ловеч]] е открит на [[27 май]] [[1964]] г. и е най-големият и внушителен паметник на [[Васил Левски]]. Един от символите на града и е част от герба му в продължение на 40 години. Намира се в [[Архитектурно-исторически резерват „Вароша“|Архитектурно-историческия резерват „Вароша“]].
 
През пролетта на 1959 г. началника на отдел „Просвета и култура“ на [[Община Ловеч|Градския народен съвет (Ловеч)]] [[Геновева Сиркова]] внася в Окръжния народен съвет (Ловеч) предложение „За построяване на паметник на Васил Левски в гр. Ловеч“. Мотива е ''„Град Ловеч е столица на великия Апостол за революционната му дейност и най-много от времето си той е прекарвал в Ловеч. Кварталите „Вароша“ и „Дръстене“ са свързани с дейността на Васил Левски, но подходящ паметник за увековечаване на неговата дейност няма“''. В предложението е определена площадката за построяването на паметника ''„До историческата крепост „[[Ловешка средновековна крепост|Хисаря]]“, която разделя „Вароша“ и „Дръстене“... и ги свързва с къщата-музей „Васил Левски“''.
[[File:Lovech - Vasil Levski monument.jpg|ляво|мини|Паметник на Васил Левски. гр. Ловеч]]
 
На 25 април 1959 г. ИК на ОНС (Ловеч) приема предложението и взема решение № 57 за построяване на паметника. Създадена е десетчленна комисия оглавявана от Никола Пелов председател на ИК на ОНС (Ловеч). Обявен е конкурс за проект на паметника. Проведен е на 2 февруари 1960 г. като всички предложени проекти са отхвърлени. След десет дена ИК на ОНС (Ловеч) взема решение проектирането и изпълнението на паметника да се възложи на колектив от скулпторите Георги Гергов, Илия Илиев, Иван Кесяков, Димитър Димитров и архитектите професор Александър Доросиев и Душко Романов. Представения проект е приет. На 5- т метров гранитен постамент, извисява ръст скулптурно-архитектурен еднофигурен паматник на Васил Левски с височина 9 метра и тежина 10 тона. Общата височина на паметника е 14 метра. Под фигурата с месингови букви е изписано ''„Васил Левски (1837- – 1873). Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя-губя само мене си“''.
 
Към 15 ноември 1963 г. в бронзолеярната на Съюза на българските художници е завършено отливането на фигурата на Васил Левски. Пренесена е в гр. Ловеч на части. След извършване на монтажните работи на 27 май 1964 г. паметника официално е открит при участието но голямо множество граждани и официални лица. След вълнуващо тържество със слова и приветствия, лентата на откриването е прерязана от [[Министър-председател на България|Министър-председателя на НРБ]] [[Тодор Живков]]. Събитията при откриването на паметника широко са отразени от [[БТА]], [[БНР]], кинохрониката, централните и местни вестници.<ref>Известия на РИМ-Ловеч, т. VII, Тончев Т., Как ИК на ОНС и ИК на ГНС реализираха идеята за построяване паметник на Васил Левски в Ловеч (25 април 1959- – 27 май 1964 г.) с. 162- – 188</ref>
 
През 1994 г. месинговите букви са подменени от мраморна плоча със същият текст. На 21 декември 2005 г. паметника е осветен по програмата „Красива България“.