Планетариум на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Cherno More (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) форматиране: 3x А|АБ, 2x 6lokavica, 2x кавички, 8 интервала (ползвайки Advisor) |
||
Ред 31:
|-
|}
'''Планетариумът на [[Висше военноморско училище (Варна)|Висшето военноморско училище „Н.Й.Вапцаров“]]''' [[Висше военноморско училище (Варна)|(ВВМУ)]] е най-големият на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] и е една от най-впечатляващите забележителности на град [[Варна]].<ref>„Планетариум.“ ''Висше Военноморско Училище Никола Йонков Вапцаров'', www.naval-acad.bg/training-facilities/planetarium.</ref> Проекционният апарат е произведен от фирмата „[[Карл Цайс (предприятие)|Карл Цайс]]“ – [[Йена (град)|Йена]] / [[Германия]].
Строителството на Планетариума започва през 1982 година. Сградата има много интересна архитектура, която отговаря на изискванията за звездна зала с проекционна апаратура. На първия етаж се намира музейна експозиция, представяща историята на [[Висше военноморско училище (Варна)|ВВМУ]]. На втория етаж е разположена звездната зала.
Първото представление в звездната зала е на 12 април 1985 г. Първият директор на Планетариума е капитан Димитър Симеонов.<ref>Капитан инженер Димитър Симеонов,
Звездната зала на Планетариума е с диаметър 18 метра. В залата са монтирани 120 въртящи се стола, които позволяват наблюдение на звездното небе във всички посоки. В залата е монтиран проекционен проектор за космически полети от типа RFP DP,<ref>''World Planetariums Database'', www.aplf-planetariums.info/en/index.php?onglet=planetariums&menu=sheet_planetarium&filtre=1886.</ref> който пресъздава точно звездното небе и фигурите на съзвездията.
С негова помощ могат да се проследят върху небесната сфера денонощното и годишното движение на [[Слънце
[[File:Планетариум ВВМУ проекционен проектор RFP-DP.jpg|thumb|150px|Проектор RFP-DP]]
Ред 46:
Планетариумът има възможност да покаже пътуване до южния полюс и да се разгледат звездите и съзвездията от южното небе. В звездната зала може да се демонстрират пътувания в Космоса, да се разгледа Слънчевата система от милиони километри, да се разгледат четирите [[Галилееви спътници]], обикалящи около [[Юпитер (планета)|Юпитер]]. Специална видео и звукова апаратура създават визуален и акустичен комфорт в звездната зала.
Панорамната демонстрация на звездното небе върху полу-сферичния екран създава пълна илюзия за наблюдаване на истинско звездно небе, което може да се вижда само в ясна безлунна нощ, далече от светлините на градовете. Специална проекционна панорама създава илюзията, че сме в центъра на [[Варненски залив|Варненския залив]]. Тя е създадена по оригинални фотографии на Варненския залив, направени през 1985 година от капитан Симеонов. По време на звездните представления лунната проекционна панорама пресъздава лунната повърхност. Третата проекционна панорама създава картината на южния полюс.
Ред 56:
Планетариумът се използва активно от Студентското Астрономическо общество и от Студентското Космическо Общество на [[Висше военноморско училище (Варна)|ВВМУ]]<ref>„Уникално събитие в Планетариума на Морското Училище: Само във Варна отбелязват Световният Ден на астероида.“ ''Petel.bg'', petel.bg/Unikalno-sabitie-v-planetariuma-na-Morskoto-uchilishhe--Samo-vav-Varna-otbelyazvat-svetovniyat-den-na-asteroida__271377.</ref>.
Върху външната стена на звездната зала има уникален, много красив стенопис. Негов автор е художникът Даниел Божков. Стенописът представя по изключително красив начин еволюцията на живота на [[Земя
Над вратата на Планетариума е нарисувана [[Хелиоцентрична система|хелиоцентричната система]] на [[Николай Коперник|Коперник]] – един от върховете в астрономическите познания на човечеството.
Ред 68:
</gallery>
Планетариумът
== Източници ==
|