Разлика между версии на „Чешки език“

м
дребни редакции
м (дребни редакции)
 
== История ==
Най-стари сведения за чешкия език се черпят от старославянските паметници ([[Киевски листове]]), 10 век, [[Пражки глаголически листове]], 11 век), също и от съчинения на [[латински език]] (легенди, хрониката на [[Козма Пражки]]), повечето от 12-13 век, в които се срещат отделни чешки думи и изрази. През 14 век на чешки език се създават значителен брой научни и литературни съчинения. Като книжовен език постепенно се налага средночешкият диалект около Прага. Към 15 век завършват присъщите за чешки език процеси:
* изчезване на носовите гласни;
* еровете в слаба позиция отпадат, а в силна се изясняват;
* именното склонение се групира в зависимост от граматическия род. Изчезват формите за [[минало свършено време]] ([[аорист]]) и имперфект ([[минало несвършено време]]) при глаголите.
 
Диалектните различия постепенно намаляват под влияние на езиковите норми, наложени от [[Ян Хус]]. През 16 век за развитието на книж.книжовния език допринасят хуманистите, преводът на Кралицката библия и трудовете на [[Ян Коменски]]. Окончателното формиране на ч.чешкия книжовен е.език се извършва от писателите и филолозите през 19 век ([[Павел Шафарик]]), които обогатяват речниковия му състав и го изчистват от чужди заемки.
 
== Особености ==
Чешкият език притежава дълги и кратки гласни, които означават различни думи и грам. форми (напр. ''vadapan'' „недостатък“„господин“ – ''vádapán'' „свада“„господар“). Звуците ''l, r, m'' са във функцията на гласни. Чешкото ударение е експираторно и фиксирано върху първата сричка от думата. Съществителните имена имат 7 падежа - именителен, родителен, дателен, винителен, звателен, предложен и творителен.
 
Основни диалекти: