Алън Тюринг: Разлика между версии

Тюринг никога не е описвал сам себе си като философ, но неговата статия от 1950 г. „Computing Machinery and Intelligence“ е една от най-често цитираните във философската литература<ref name="SEP">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://plato.stanford.edu/archives/win2013/entries/turing/ | заглавие= Alan Turing |достъп_дата = 29 септември 2015|фамилно_име= Hodges|първо_име= Andrew|дата= Winter 2013 Edition|труд= The Stanford Encyclopedia of Philosophy,|език-икона= даen|език-икона= enда}}</ref>. Тя представлява оригинален подход към проблема разум-тяло (mind-body problem), като го свързва с математическата концепция за „изчислимост“, въведена от него самия в статията от 1936 – 7 г. „On computable numbers, with an application to the Entscheidungsproblem.“ Неговата работа може да се разглежда като основа на [[Компютърни науки|компютърните науки]] и на развитието на [[изкуствен интелект]].

През последните години от живота си Тюринг започва да се интересува от теоретична и математическа биология и през 1952 г. публикува статията „Химически основи на морфогенезиса“ ({{lang|en|The Chemical Basis of Morphogenesis}}). Интересува се от [[морфогенеза]]та, развитието на форми и модели в биологичните организми. Основният му интерес е да открие значението на [[Число на Фибоначи|числата на Фибоначи]] за структурата на растенията.<ref>{{cite web|title=Turing's achievements: codebreaking, AI and the birth of computer science|url=http://www.wired.co.uk/news/archive/2012-06/18/turing-contributions?page=all|work=wired.co.uk|accessdate=12 февруари 2013|author= Clark, Liat|author2=Ian Steadman|date=18 юни 2012}}</ref> Неговото предположение е, че основните явления на морфогенезата биха могли да се обяснят с последователност от химически реакции и дифузия ({{lang|en|reaction-diffusion system}})<ref>{{cite news| first=Alan M. | last=Turing | title=The Chemical Basis of Morphogenesis | journal=[[Philosophical Transactions of the Royal Society of London]] B | date=14 август 1952 | doi=10.1098/rstb.1952.0012 | volume=237 | number=641 | pages=37 – 72 }}</ref> За моделирането на процесите в такава система се използва система от линейни [[частни диференциални уравнения]] и се въвеждат малки случайни пертурбации в стабилността на хомогенното начално състояние, които да доведат до развитието на структурни модели. Макар по това време ролята на [[ДНК]] все още да не е разбрана, работата на Тюринг продължава да е от значение и се счита за основен труд в математическата биология.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20030823032620/http://www.swintons.net/deodands/archives/000087.html | заглавие=Turing's Last, Lost work |достъп_дата = 31 август 2015| език-икона=даen | език-икона=enда }}</ref> Експериментите показват, че неговата теория може частично да обясни растежа на [[Перо|перата]], фоликулите, разклоненията в белите дробове и дори ляво-дясната асиметрия, според която сърцето се намира отляво.<ref>{{Cite doi|10.1126/science.338.6113.1406}}</ref> В статия от 2012 г. е установено, че премахването на някои гени влияе върху броя на пръстите на опитните животни, в съгласие с теорията на Тюринг.<ref>{{Cite journal

* {{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.math.bas.bg/smb/2012_PK/tom_2012/pdf/045-050.pdf | заглавие=Алан Тюринг – енигматичният тений на информационната ера |достъп_дата = 7 ноември 2016|фамилно_име= Павлов|първо_име=Радослав |дата=2012 |труд=Математика и математическо образование |издател=Съюз на българските математици |език-икона=даbg |език-икона=bgда }}