Анархизъм: Разлика между версии

'''Анархизмът''' е [[политическа философия]], мотивирала [[Анархистко движение|анархистките движения]] по света. Анархизмът застава в опозиция на [[Власт (институционална)|властта]] и йерархичната организация във всички човешки отношения.<ref name=":0">„IAF principles“.&nbsp;[[International of Anarchist Federations]]. Архивирано от оригинала на 5 януари 2012.<q>The IAF – IFA fights for&nbsp;: the abolition of all forms of authority whether economical, political, social, religious, cultural or sexual.</q></ref><ref>"My use of the word hierarchy in the subtitle of this work is meant to be provocative. There is a strong theoretical need to contrast hierarchy with the more widespread use of the words class and State; careless use of these terms can produce a dangerous simplification of social reality. To use the words hierarchy, class, and State interchangeably, as many social theorists do, is insidious and obscurantist. This practice, in the name of a „classless“ or „libertarian“ society, could easily conceal the existence of hierarchical relationships and a hierarchical sensibility, both of which-even in the absence of economic exploitation or political coercion-would serve to perpetuate unfreedom."&nbsp;[[Murray Bookchin]].&nbsp;''The Ecology of Freedom: the emergence and dissolution of Hierarchy. CHESHIRE BOOKS''&nbsp;Palo Alto. 1982. Pg. 3</ref> Като следствие анархизмът се противопоставя на всяка форма на [[Държава|държавност]] и защитава [[анархия]]та като алтернативна форма на обществено устройство.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://theanarchistlibrary.org/library/michail-bakunin-statism-and-anarchy | заглавие= |достъп_дата = |фамилно_име= Бакунин|първо_име=Михаил |дата= |труд= |издател= |език=en |цитат= If there is a State, there must be domination of one class by another and, as a result, slavery; the State without slavery is unthinkable – and this is why we are the enemies of the State.

|език= en|език-икона= да}}</ref><ref>Slevin, Carl. „Anarchism.“&nbsp;''The Concise Oxford Dictionary of Politics''. Ed. Iain McLean and Alistair McMillan. Oxford University Press, 2003.</ref>

* '''Социализъм и комунизъм''' – понятието [[комунизъм]] възниква на основата на термина за описание на безкласово общество в анархисткия смисъл.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://ru.wikisource.org/wiki/Хлеб_и_воля_%28Кропоткин%29/Глава_3._Анархический_коммунизм | заглавие = Хляб и свобода | фамилно_име = Кропоткин | език = ru | цитат = Анархизм неизбежно ведет к коммунизму, а коммунизм – к анархизму, причем и тот и другой представляют собой не что иное, как выражение одного и того же стремления, преобладающего в современных обществах – стремления к равенству| език = ru | език-икона = да }}</ref> Впоследствие марксистите налагат думата ''комунизъм'' като крайна цел на своето учение и анархистите започват да говорят за ''[[анархо-комунизъм]]'' в смисъла на ''комунизъм'', при който държавата в днешния ѝ вид е напълно разрушена. Анархистите рязко се разграничават от тоталитарните системи в Източна Европа, наричани умишлено комунистически, макар някои да признават социалните придобивки, получени за сметка на ограничените права. „Свобода без социализъм е привилегия и неправда, социализъм без свобода е робство и варварщина.“ – така [[Михаил Бакунин]] финализира диалога с марксистите по въпроса.