Карате: Разлика между версии

'''Карате''' ({{lang|ja|на=от|空手}}, [{{IPA|kaɽate}}], {{звук|Ja-Karate.oga|изговор...}}) е [[бойно изкуство]], възникнало на островите [[Рюкю]] в днешната [[Япония|японска]] префектура [[Окинава (префектура)|Окинава]]. То се развива на основата на местните техники ''те'' (手, буквално „ръка“) и [[китай]]ското бойно изкуство [[кемпо]].<ref name="Higaonna1">{{cite book | last = Higaonna | first = Morio | title = Traditional Karatedo Vol. 1 Fundamental Techniques | year = 1985 | isbn = 0-87040-595-0 | page = 17 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> Карате е предимно ударно бойно изкуство, използващо удари с юмруци, колене и лакти, ритане и техники с отворена длан, макар че в някои стилове се прилагат също хващания, ключове, задържания и хвърляния.<ref>{{cite book | last = Bishop | first = Mark | title = Okinawan Karate | year = 1989 | isbn = 0-7136-5666-2 | pages = 153 – 166 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>

Карате възниква в [[Царство Рюкю]] преди неговото присъединяване към Япония през 19 век. То е пренесено в същинска Япония в началото на 20 век, когато културният обмен с Рюкю се засилва. През 1922 г. окинавския майстор [[Гичин Фунакоши]] прави първата демонстрация на карате в [[Токио]] и през следващите десетина години в основните японски университети са създадени клубове по карате. След [[Втора световна война|Втората световна война]] в Окинава е разположена една от основните [[Съединени американски щати|американски]] военни бази в региона и карате придобива популярност сред американските военни там,<ref>{{cite book | last = Bishop | first = Mark | title = Okinawan Karate Second Edition | year = 1999 | isbn =978-0-8048-3205-2 | page = 11 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> някои от които основават първите карате клубове в Съединените щати. Филмите за бойни изкуства през 60-те и 70-те години увеличават популярността на карате, като името му започва да се използва в разговорния език за всички ударни източни бойни изкуства.<ref>{{cite web | last = Krug | first = Gary J | year = 2011 | url = http://csc.sagepub.com/content/1/4/395 | title = The Feet of the Master: Three Stages in the Appropriation of Okinawan Karate Into Anglo-American Culture | work = sagepub.com | publisher = SAGE Publications | accessdate = 14 октомври 2011 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>

През втората половина на 20 век школи по карате започват да се появяват по целия свят, привличайки както хора с временен интерес, така и такива с желание за по-задълбочено изучаване на изкуството. Днес карате се практикува като средство за самоусъвършенстване, по културни причини, за самозащита и като спорт. Общият брой на практикуващите карате в света се оценява на около 50 милиона души.<ref>{{cite web | publisher = Web Japan | year = 2011 | url = http://web-japan.org/factsheet/en/pdf/e16_martial_art.pdf | title = Martial arts. From ancient tradition to modern sport | format = PDF | work = web-japan.org | pages = 2 – 3 | accessdate = 14 октомври 2011 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>

При ''те'' не съществуват формализирани стилове, а по-скоро множество практикуващи със свои собствени методи. Сред запазените до днес примери е школата [[Мотобу-рю]].<ref>{{cite book | last = Bishop | first = Mark | title = Okinawan Karate | year = 1989 | isbn = 0-7136-5666-2 | page = 154 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> Ранните стилове в карате често са наричани с общите наименования [[Шури-те]], [[Наха-те]] и [[Томари-те]] – от имената на трите града, където възникват.<ref name="Higaonna 1985 19">{{cite book | last = Higaonna | first = Morio | title = Traditional Karatedo Vol. 1 Fundamental Techniques | year = 1985 | isbn = 0-87040-595-0 | page = 19 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> Всяка географска област и нейните учители използват собствена ката, техники и принципи, които отличават тяхната местна версия на ''те'' от останалите варианти.

Представителите на окинавските висши класи често получават образованието си в Китай, където изучават различни политически и практически дисциплини. Интегрирането на китайските бойни изкуства без използване на оръжие с окинавското ''те'' се дължи донякъде на тези контакти, но също и на засилващите се ограничения на използването на оръжие на островите. Традиционната ката в карате силно наподобява някои форми, характерни за фудзиенските бойни изкуства, като [[байхъ]], [[удзу]] и [[ганжоу]].<ref>{{cite book | last = Bishop | first = Mark | title = Okinawan Karate | year = 1989 | isbn =0-7136-5666-2 | page = 28 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> Възможно е ''те'', както и някои окинавски оръжия, като [[сай (оръжие)|сай]], [[тонфа]] и [[нунчаку]] да произлизат от [[Югоизточна Азия]].

В допълнение към трите ранни стила, четвърта форма, възникнала в Окинава е създадената от [[Канбун Уечи]] (1877 – 1948). Двадесетгодишен той е принуден да замине за [[Фуджоу]] във Фудзиен, за да избегне службата в японската армия. Там той изучава бойни изкуства и се превръща в една от водещите фигури в стила [[нам пай чуан]]. По-късно той разработва свой собствен стил в карате – [[Уечи-рю]].<ref>{{cite book | last = Hokama | first = Tetsuhiro | title = 100 Masters of Okinawan Karate | year = 2005 | page = 28 | publisher = Ozata Print | location = Okinawa | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>