Компютър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-en}} => {{lang|en}} |
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon= |
||
Ред 20:
== Терминология ==
[[Файл:Human computers - Dryden.jpg|мини|Служителки на [[НАСА]], извършващи изчисления на ръка и с калкулатори през 1949 г. ({{lang|en|human computers}})]]
В английския език най-ранното известно използване на думата „компютър“ ({{lang|en|computer}}, буквално „изчислител“) е в книгата от [[1613]] г. ''„The yong mans gleanings“'' на английския писател Ричард Брейтуейт. Там с нея е наречен човек, извършващ изчисления, като това остава основното ѝ значение до средата на 20 век<ref group="notes">На български е имало длъжност „калкулант“</ref>. От края на 19 век думата започва да се използва и в значение, близко до съвременното – [[машина]], която извършва изчисления.{{hrf|Oxford University Press|1989}} В края на [[1940-те]] и началото на [[1950-те]], с развитието на електронни цифрови изчислителни (или сметачни) машини, фразата „изчислителна машина“ ({{lang|en|computing machine}}) постепенно е изместена от краткото компютър ({{lang|en|computer}}), като прилагателните „електронен“ и „цифров“ постепенно отпадат<ref name="SEP">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://plato.stanford.edu/entries/computing-history/#Atan | заглавие=The Modern History of Computing |достъп_дата =14 август |издател=[[Станфордска философска енциклопедия]]
В българския език, особено в специализираната техническа литература до към [[1990-те]] години, първоначално се използват термините „автоматични сметачни машини“, „електронноизчислителни машини“ или „цифрови електронноизчислителни машини“ (често съкращавано на ЕИМ и ЦЕИМ). Впоследствие се разпространява и заемката от английски „компютър“. По-късно, в зависимост от използваните електронни компоненти, се говори за машини ''първо поколение'' – изградени с [[електронна лампа|електронни лампи]], ''второ поколение'' – с полупроводникови [[транзистор]]и и [[диод]]и, но с обемен монтаж, ''трето поколение'' – с повърхностен монтаж и [[Интегрална схема|интегрални схеми]] с ниска степен на интеграция и ''четвърто поколение'' – с интегрални схеми с висока степен на интеграция. Появата на [[микропроцесор]]а през 1971 г. дава началото на изграждането на компютри от ''пето поколение''<ref>{{cite book |title= Електрониката в икономическата политика на България през 60-те – 80-те години на ХХ век |last= Кандиларов|first= Евгений|year= 2004|url=http://files.bbaeii.webnode.com/200000132-d19cfd390f/Elektronikata%20v%20ikonomicheskata%20politika%20na%20Bulgaria.pdf |accessdate=29 октомври 2015|pages=15 – 16}}</ref>
Ред 187:
; Цитирани източници
* Електронни цифрови машини, 1995, Димитър Стоянов Тянев, ВМЕИ – Варна
* {{cite web | last = Amdahl | first = G. M. | coauthors = G. A. Blaauw, F. P. Brooks Jr. | title = Architecture of the IBM System/360 | publisher = IBM Research | date = 1964 | url = http://www.research.ibm.com/journal/rd/441/amdahl.pdf | lang = en | lang-icon = yes }}
* {{cite book | publisher = Digital Equipment Corporation | year = 1975 | month = November | title = LSI-11, PDP-11/03 user's manual | chapter = LSI-11 Module Descriptions | edition = 2nd | pages = 3 – 4 | location = Maynard, Massachusetts | lang = en | lang-icon = yes }}
* {{cite book | last = Felt | first = Dorr E | title = Mechanical arithmetic, or The history of the counting machine | year = 1916 | publisher = Washington Institute | location = Chicago | url = http://www.archive.org/details/mechanicalarithm00feltrich | lang = en | lang-icon = yes }}
* {{cite book | last = Ifrah | first = Georges | year = 2001 | title = The Universal History of Computing: From the Abacus to the Quantum Computer | location = New York | publisher = John Wiley & Sons | isbn = 0-471-39671-0 | lang = en | lang-icon = yes }}
* {{cite web | publisher = Intel Corporation | year = 2009 | url = http://www.intel.com/cd/channel/reseller/asmo-na/eng/products/mobile/processors/core2duo_m/feature/index.htm | title = Intel Core2 Duo Mobile Processor: Features | accessdate = 20 юни 2009 | lang = en | lang-icon = yes }}
* {{cite web | last = Lahanas | first = Michael | year = 2013 | url = http://www.mlahanas.de/Greeks/HeronAlexandria2.htm | title = Heron of Alexandria, Part 2 | work = mlahanas.de | publisher = mlahanas.de | accessdate = 26 декември 2013 | lang = en | lang-icon = yes }}
* {{Cite web | publisher = Oxford University Press | edition = 2 | year = 1989 | title = computer, ''n.'' | series = Oxford English Dictionary | url = http://dictionary.oed.com/ | accessdate = 10 април 2009 | lang = en | lang-icon = yes }}
* {{cite web | publisher = The New York Times | year = 2008 | url = http://www.nytimes.com/2008/07/31/science/31computer.html?hp | work = The New York Times | title = Discovering How Greeks Computed in 100 B.C. | date =31 юли 2008 | accessdate = 27 март 2010 | lang = en | lang-icon = yes }}
* {{cite web | publisher = University of Delaware | year = 2013 | url = http://udel.edu/~mm/sliderule/lem/ | title = Pickett Apollo Box Scans | accessdate = 8 декември 2013 | lang = en | lang-icon = yes }}
* {{cite web | publisher = University of Pennsylvania | year = 2009 | url = http://www.upenn.edu/computing/provider/docs/hardware/powerusage.html | title = Approximate Desktop & Notebook Power Usage | accessdate = 20 юни 2009 | lang = en | lang-icon = yes }}
* {{cite web | last = von Neumann | first = John | authorlink = Джон фон Нойман | year = 1945 | url = http://qss.stanford.edu/~godfrey/vonNeumann/vnedvac.pdf | title = First Draft of a Report on the EDVAC | format = PDF | accessdate = 10 юли 2010 | lang = en | lang-icon = yes }}
* {{cite web | last = Weik | first = Martin H | year = 2010 | origyear = 1961 | url = http://ed-thelen.org/comp-hist/BRL61.html | title = A Third Survey of Domestic Electronic Digital Computing Systems | work = Antique (lonesome) Computers | publisher = Ed Thelen's Nike Missile Web Site | accessdate = 26 юни 2010 | lang = en | lang-icon = yes }}
== Бележки ==
| |||