Мекотели: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати |
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon= |
||
Ред 32:
'''Мекотелите''' (''Mollusca'') са огромен тип обединени в морфологично отношение [[безгръбначни]] [[Трипластно животно|трипластни]] [[Животно|животни]], които отстъпват само на [[членестоноги]]те по разнообразие и численост на видовете. Различните оценки предлагат различен брой видове, които не надвишават 200 хиляди.{{sfn|Шарова|2002|с=276}}{{Sfn|Ponder, Lindberg|2008|p=1}} Последните класификации отделят видовете в седем съвременни класа, като са известни и фосилни видове от още два, три или повече изкопаеми класове. Мекотелите са таксон животни, който е усвоил практически всички видове местообитания – пресноводни и соленоводни водоеми и сушата.
Най-малките мекотели са от клас миди. Те са представители на вида ''[[Condylonucula maya]]'', чиято възрастна форма достига размери от половин милиметър.<ref>{{cite web| url=http://www.museumoftheearth.org/outreach.php?page=s_hsh_top/s_hsh_s3_biodiv/s_hsh_s3_extreme| title=Extreme Bivalves| work=Rock the Future| publisher=Paleontological Research Institution and its Museum of the Earth| accessdate=14 октомври 2013| lang=en| lang-icon=yes}}</ref> За най-малко мекотело „претендират“ и охлювчетата ''[[Ammonicera rota]]''<ref>{{cite web| url=http://www.gastropods.com/1/Shell_20921.shtml| title=Ammonicera rota| author=Natural History Museum, Rotterdam | accessdate=14 януари 2014| lang=en| lang-icon=yes}}</ref> и ''[[Punctum pygmaeum]]'' като последният е и най-дребният представител на малакофауната в [[България]]<ref name=Хубенов37>Хубенов З., Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи, Малакофаунистично разнообразие на България, Институт по зоология, [[БАН]], стр.37</ref>. Мекотелите държат рекорда за най-едрото безгръбначно животно – [[Колосален калмар|колосалните калмари]] (''Mesonychoteuthis hamiltoni''), които достигат дължина с пипалата до 14 m.<ref>{{cite web | last = Anderton | first = Jim | year = 2007 | url = http://web.archive.org/web/20100523152104/http://www.beehive.govt.nz/node/28451 | title = World's largest squid landed in NZ | work = beehive.govt.nz | publisher = beehive.govt.nz | accessdate = 3 януари 2014 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> Разнообразието в типа е не само по размер, но и по анатомически строеж на тялото и поведение. Представителите на клас главоноги като [[октоподи]], [[калмари]] и [[сепии]] заемат едно от челните места по развитие на нервната система сред безгръбначните. Често това е причината да бъдат определяни като „приматите на морето“.<ref>{{cite web| url=http://www.thecephalopodpage.org/octokeep.php| title=Don't Fear the Raptor – An Octopus in the Home Aquarium| author=Dr. James B. Wood| accessdate=16 октомври 2013| lang=en| lang-icon=yes}}</ref>
Процентното отношение на видовете от различните класове е също доста нееднакво. Около 80% от видовете са класифицирани в клас [[коремоноги]], други 19% са от клас [[миди]] и само около 1% са видовете от останалите пет съвременни класа.
Ред 40:
Жизненият цикъл при мекотелите показва също голямо разнообразие. Сухоземните мекотели и главоногите се развиват без да преминават през междинни форми. При останалите представители той преминава през [[Метаморфоза (зоология)|метаморфоза]] като при различните класове се наблюдават специфични особености.
Еволюционно мекотелите се появяват в началото на [[камбрий]]. Въпреки древния си произход се считат за група в биологичен прогрес. Класификацията на типа все още не е напълно изяснена и е предмет на дебат от страна на зоолозите. Интересен факт е, че до средата на 20 век представителите на клас [[Моноплакофора]] са били известни само с изкопаеми представители. По-късно е установено, че той е представен от малък брой съвременни дълбоководни морски видове.<ref>{{cite web| url=http://nopr.niscair.res.in/bitstream/123456789/10594/1/SR%2047%2811%29%20%28Living%20Fossile%29.pdf| title=Neopilina galatheae: Living Fossil from the Ocean| author=Dr Sukanya Datta| publisher=SCIENCE REPORTER| accessdate=16 октомври 2013| lang=en| lang-icon=yes}}</ref>
== Разпространение ==
Мекотелите са разпространени по цялото земно кълбо. Обитават както сушата, така и сладководни водоеми, морета и океани{{Sfn|Rawat|2010|p=7}} (особено в крайбрежните зони<ref name="БСЭ_Молл">{{cite web| url=http://slovari.yandex.ru//БСЭ/Моллюски/| title=Молюски| author=Голяма съветска енциклопедия| accessdate=16 октомври 2013| lang=ru| lang-icon=yes}}</ref>). Сравнително най-голямо видово разнообразие има във водна среда, което особено нараства към тропическите зони. Най-дълбоководните мекотели са открити в [[Марианска падина|Марианската падина]] на дълбочина около 11 000 метра.<ref>{{cite web| url=http://www.zoopage.ru/stat.php?idstat=180| title=Марианская впадина| author=C. Michael Hogan| date=23 август 2010| work=Загадки нашей планеты| publisher=zoopage.ru| accessdate=21 юли 2013
В България към 2005 г. са описани 445 вида от три класа: панцерни мекотели – 2 вида, коремоноги – 371 вида и миди – 72 вида. Всички те са обединени в 18 разреда и 97 семейства и са разпространени на територията на страната и прилежащата акватория в [[Черно море]]<ref>{{Червена книга| title=Фаунистично разнообразие на България| redbooklink=http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol2/2biodiversity.html| downloaded=16 октомври 2013}}</ref>. По отношение на обитанията си видовете мекотели се подразделят на:<ref name=Хубенов>Хубенов З., Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи, Малакофаунистично разнообразие на България, Институт по зоология, [[БАН]]</ref>
Ред 271:
[[Файл:Arctica islandica 1.jpg|ляво|мини|''[[Arctica islandica]]'' – едно от най-дълголетните животни, достигащо максимална възраст от 405 години<ref name="Long"/>]]
Продължителността на живота при мекотелите варира в широки граници. Голям брой мекотели живеят едва няколко месеца и дори седмици,<ref>[http://slovari.yandex.ru/~книги/БСЭ/Продолжительность жизни Продолжительность жизни] – статья из Большой советской энциклопедии</ref> но има миди, които са едни от най-дълголетните представители сред [[Metazoa]] – повече от 400 години. Към клас миди спадат и голям брой видове, които обикновено доживяват до около 150 години. Такива са например морският вид ''[[Panopea generosa]]'', {{bt-bullat|Речна перлена мида{{!}}речната перлена мида|Margaritifera margaritifera}} и океанският вид ''[[Arctica islandica]]''. Максималната продължителност на живот при тях е отчетена съответно на 163, 190 и 405 години.<ref name=Long>{{cite web| url=http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3107019/| title=Maximum Shell Size, Growth Rate, and Maturation Age Correlate With Longevity in Bivalve Molluscs| author=I. D. Ridgway, C. A. Richardson, S. N. Austad| date=2011| publisher=J Gerontol A Biol Sci Med Sci.| accessdate=21 юли 2013| lang=en| lang-icon=yes}}</ref> При мидите е установена корелация между максималния размер на черупката, скоростта на растеж, възрастта на полово съзряване и продължителността на живот, както следва:
* максималният размер на черупката е положително свързан с дълголетието;
* продължителността на живота след половото съзряване е правопропорционална на възрастта на настъпването му;
Ред 359:
[[Градински охлюв|Градинските охлюви]] са вредители по [[лоза|лозята]], а голите охлюви са сериозен вредител на [[зеленчукови култури|зеленчуковите култури]].{{sfn|Шарова|2002|с=301}} Охлювът ''[[Deroceras reticulatum]]'' нанася вреди сред посевите на [[зърнено-житни култури]], [[картофи]], [[тютюн]] и зеленчукови растения.{{sfn|Пименова, Пименов|2005|с=127}}
[[Нова Зеландия|Новозеландският]] сладководен охлюв ''[[Potamopyrgus antipodarum]]'' е регистриран за първи път в средата на [[1980-те]] в [[Северна Америка]]<ref>{{cite web|url=http://fl.biology.usgs.gov/Nonindigenous_Species/New_Zealand_Mudsnail/new_zealand_mudsnail.html|title=New Zealand Mudsnail ''Potamopyrgus antipodarum''|author=Benson, Amy.|publisher=Southeast Ecological Science Center, U.S. Geological Survey| accessdate=18 ноември 2011|archiveurl=http://www.webcitation.org/64Frmx93F|archivedate=28 декември 2011}}</ref>. Макар и твърде малък, с дължина на тялото едва от 5 mm,<ref>{{cite journal| author=Levri E. P.; Kelly A. A.; Love E.|title=The invasive New Zealand mud snail (''Potamopyrgus antipodarum'') in Lake Erie| url=http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0380133007700321|journal=Journal of Great Lakes Research|year=2007| volume=33| pages=1 – 6}}</ref> изключителната плодовитост на охлюва позволява той бързо да насели новата среда като това довежда до изместването и изчезването на местни видове мекотели, насекоми и дори риби, които са звено от хранителната верига в екосистемата<ref name=BioInvasive>{{cite web| url=http://www.nps.gov/grsm/naturescience/dff409-biological.htm|title=Great Smoky Mountains National Park – Biological threats| publisher=Служба национальных парков США
Някои мекотели пък са вредители на промишлените мидени ферми. Такъв например е хищният охлюв ''[[Crepidula fornicata]]'', който напада ферми, разположени по бреговете на [[Северно море]] и [[Атлантически океан|Атлантическия океан]].{{sfn|Догель|1981|с=481}}<ref name="BivEnemy"/>
Корабните червеи – [[Teredinidae]] обитават подводни дървени обекти като [[кораб]]и, [[лодка|лодки]] и стационарни технически съоръжения. В хода на своята жизнена дейност екземплярите проправят множество ходове в дървесината като способстват за нейното унищожение.<ref>{{cite web|url=http://www.oniks-shop.ru/9306c97385a9.htm|title=Корабельный червь|author=Карпов Н.|date=2009|work=„Земля и люди“, январь – март| accessdate=22 август 2013
Малката {{bt-bullat|зеброва мида|Dreissena polymorpha}} пък се прикрепва към твърдия субстрат с бисусни нишки като често попада в тръби на [[водопровод]]и, които задръства от своята маса.{{sfn|Шарова|2002|с=319}}
Ред 377:
Биолуминесценцията е известна и при октоподите. Така например самките на дълбоководните октоподи [[Bolitaenidae]] притежават жълто-зелен пръстен около устата, който периодично отделя луминесцентна светлина,<ref>{{cite book| author=Robison B. H., Young R. E.| title=Bioluminescence in pelagic octopods.| journal=Pac. Sci.| year=1981|pages=39 – 44}}</ref> която вероятно има роля при размножаването.<ref>{{cite book| author=Herring P. J.| title=Sex with the lights on? A review of bioluminescent sexual dimorphism in the sea.|journal=J. Mar. Biol. Assoc. UK| year=2007| pages=829 – 842}}</ref> При октоподите от род ''[[Stauroteuthis]]'' и при представителите от други дълбоководни родове октоподи се е предполагало, че отделят луминесцентна светлина чрез фотофори в пипалата,<ref>{{cite book|author=Chun C.| title=Die Cephalopoden. Oegopsida| journal=Wissenschaftliche Ergebnisse der Deutschen Tiefsee-Expedition, „Valdivia“ 1898 – 1899| publisher=Fischer Verlag| year=1910}}</ref> но едва наскоро този факт е установен със сигурност.<ref>{{cite book| author=Johnsen S., Balser E. J., Fisher E. C., Widder E. A.| title=Bioluminescence in the deep-sea cirrate octopod Stauroteuthis syrtensis verrill (Mollusca: Cephalopoda).| url=http://biology.duke.edu/johnsenlab/pdfs/pubs/octopusbiolbull.pdf| journal=Biol. Bull.| year=1999| pages=26 – 39}}</ref> Светещите линии по пипалата са средство, което служи за примамване на плячка.
Пресноводният [[Нова Зеландия|новозеландски]] охлюв ''[[Latia neritoides]]'' излъчва зеленикава луминесцентна светлина. Самият охлюв не свети, а при раздразване отделя слуз, която съдържа луциферин и луцифераза и свети със зеленикава светлина. Вероятно това е защитна реакция служеща за заблуда и объркване на нападателя.<ref>{{cite|autor| url=http://guides.library.harvard.edu/content.php?pid=419040&sid=3446273| title=Mollusks: Bioluminescence}}</ref> [[Малайзия|Малайзийското]] сухоземно охлювче ''[[Quantula striata]]'' също може да луминесцира. При това луминесцентна светлина излъчват неговите яйца, малките охлювчета и около 30% от възрастните индивиди. При половозрелите индивиди светещият орган се нарича „орган на Ханеда“ и е наречен на своя откривател. Възможно е биолуминесценцията да е форма на комуникация, защото охлювчетата светят основно, когато са активни и напълно престават да биолуминисцират, когато са в покой.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://malaypeninsularsnail.lifedesks.org/pages/622 | заглавие = Quantula striata (Gray, 1834) | достъп_дата = 24 декември 2013 | автор = Marzuki, Mohammad Effendi| език = en | език-икона = да }}</ref> Морското охлювче ''[[Hinea brasiliana]]'' притежава клетки излъчващи биолуменесцентна светлина, намиращи се в тялото под черупката и не излизат извън нея. Черупката има способност да пропуска и разсейва лъчите като така цялата придобива жълто-зелен цвят. Това спомага на вида да се защити от потенциален нападател.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://bgmollusca.wordpress.com/2012/06/19/и-светлината-в-мрака-свети/ | заглавие = Светлината в мрака свети… | достъп_дата = 14 януари 2014 | автор = Ивайло Дедов | език = bg | език-икона = да }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://news.bbc.co.uk/earth/hi/earth_news/newsid_9287000/9287789.stm | заглавие = Snails flash a green alarm light | достъп_дата = 24 декември 2013 | автор = Victoria Gill, Science and nature reporter, BBC News | език = en | език-икона = да }}</ref>
== Еволюция ==
Ред 590:
В човешката култура са се оформили устойчиви стереотипи по отношение на представителите от три от най-известните класове мекотели. Образът на гигантското морско чудовище от дълбините е един от най-известните стереотипи свързан с главоногите мекотели. Митичното същество [[кракен]] е описвано като гигантско главоного.<ref>{{cite web|url=http://mir.k156.ru/kraken/Kraken.html| title=Кракен| description=Три заметки из „Санктпетербургского вестника“ за 1779 г. ч. 3. январь. с. 137 – 140| accessdate=22 август 2013| archiveurl=http://www.webcitation.org/6J710gPvy|archivedate=24 август 2013}}</ref> Съществуването му не се е поставяло под въпрос и доказателство за това е фактът, че Линей го включва в своята класификация. Съществували легенди за гигантски октоподи, които потапяли в дълбините плавателни съдове. Думата „октопод“ днес представлява [[евфемизъм]] за обозначаване на престъпна група или мафия.
Стереотипът на охлюва в културата е свързан с представата за малко, бавно<ref>{{cite web|url=http://www.snail-world.com/Snails-in-Culture.html|title=Snails in Popular Culture|publisher=Infoqis Publishing, Co| accessdate=25 август 2013|lang=en|lang-icon=yes}}</ref> и беззащитно същество. Охлювите са централни персонажи в алтайската, бурятската и меланезийската митология.<ref>{{cite web|url=http://www.a700.ru/animals/mollyuski/82-ulitka.html|title=Улитка|publisher=Мифология| accessdate=25 август 2013|lang=ru|lang-icon=yes}}</ref> В християнството мудността на охлюва е послужила да се символизира с един от десетте смъртни гряха – мързел.<ref name="deVries76">{{cite book| last=de Vries| first=Ad| title=Dictionary of Symbols and Imagery| year=1976| page=430|publisher=North-Holland Publishing Company| location=Amsterdam| isbn=0-7204-8021-3}}</ref>
[[Файл:Abt.jpg|мини|200px|Раждането на Венера. Фреска от [[Помпеи|Помпей]]]]
| |||