| говорещи = над 63 700 000<ref>{{cite web | publisher = CIA | year = 2010 | url = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ir.html | title = Iran | work = The World Factbook | accessdate = 31 октомври 2010 | ref = harv| lang = en | reflang-icon = harvyes }}</ref><ref>{{cite web | publisher = CIA | year = 2010 | url = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/af.html | title = Afghanistan | work = The World Factbook | accessdate = 31 октомври 2010 | ref = harv| lang = en | reflang-icon = harvyes }}</ref><ref>{{cite web | last = Lewis | first = M. Paul (ed.) | year = 2009 | url = http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=tgk | title = Tajiki | work = Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition | publisher = SIL International | accessdate = 31 октомври 2010 | ref = harv| lang = en | reflang-icon = harvyes }}</ref><ref>{{cite web | publisher = CIA | year = 2010 | url = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/uz.html | title = Uzbekistan | work = The World Factbook | accessdate = 31 октомври 2010 | ref = harv| lang = en | reflang-icon = harvyes }}</ref>
| мъртъв =
| писменост =
Ред 37:
* [[Дари]] в Афганистан
* [[Таджикски език|Таджики]] в постсъветска [[Средна Азия]]
Парси и дари са изключително близки и използват вариант на [[арабска азбука|арабската азбука]], но въпреки силното [[арабски език|арабско]] лексикално влияние запазват граматичните си сходства с повечето съвременни европейски езици.<ref name="Davis">{{cite book | last = Davis | first = Richard | year = 2006 | chapter = Persian | title = Meri, Josef W., Jere L. Bacharach. Medieval Islamic Civilization | publisher = Taylor & Francis | pages = 602 – 603 | ref = harv| lang = en | reflang-icon = harvyes }}</ref> В същото време таджикският използва [[кирилица]] и се отличава с множество архаични характеристики, като много по-малкия брой [[арабски език|арабски]] заемки, както и с чувствително [[Руски език|руско]] лексикално влияние.
Съвременният персийски език е продължение на [[средноперсийски език|средноперсийския]], официалният религиозен и литературен език в [[Сасанидско царство|Сасанидското царство]], а чрез него и на [[староперсийски език|староперсийския]] от епохата на [[Ахемениди]]те.<ref name="Lazard">{{cite book | last = Lazard | first = Gilbert | year = 1975 | chapter = The Rise of the New Persian Language | title = Frye, R. N., The Cambridge History of Iran, Vol. 4 | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge | pages = 595 – 632 | ref = harv| lang = en | reflang-icon = harvyes }}</ref> В продължение на векове персийският език се използва широко в художествената и научна литература в източните части на [[Ислямски свят|Ислямския свят]]. Той оказва значително влияние върху съседните му [[тюркски езици|тюркски]], арабски, [[кавказки езици|кавказки]] и [[индо-ирански езици]] в [[Средна Азия]], [[Близък изток|Близкия изток]] и [[Индия]], особено върху говорения в [[Южна Азия]] [[урду]].<ref name="Lazard"/><ref name="Davis"/><ref>{{cite book | last = Lazard | first = Gilbert | year = 1971 | chapter = Pahlavi, Pârsi, dari: Les langues d'Iran d'apès Ibn al-Muqaffa | title = Frye, R.N. Iran and Islam. In Memory of the late Vladimir Minorsky | publisher = Edinburgh University Press | ref = harv| lang = fr | reflang-icon = harvyes }}</ref><ref name="Nushin Namazi">{{cite web | url = http://cgi.stanford.edu/group/wais/cgi-bin/?p=24327 | title = Persian Loan Words in Arabic | first = Nushin | last = Namazi | date = 24 ноември 2008 | year = 2008 | accessdate = 1 юни 2009 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref><ref name="Classe 2000 1057">{{cite book | title = Encyclopedia of literary translation into English | last = Classe | first = Olive | year = 2000 | publisher = Taylor & Francis | isbn = 1884964362, ISBN 9781884964367 | pages = 1057 | url = http://books.google.com/?id=C1uXah12nHgC&pg=PA1057 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>
