Поезия: Разлика между версии

Поезията и теоретичните коментари за нея имат дълга история. Ранните опити за анализ на поезията, като трактата [[Поетика (Аристотел)|„Поетика“]] на [[Аристотел]], се концентрират върху използването на речта в [[реторика]]та, [[драма]]та, песните и [[комедия]]та.<ref name="Heath">{{cite book | last = Heath | first = Malcolm (ed.) | year = 1997 | title = Aristotle's ''Poetics'' | publisher = Penguin Books | location = London | pages = | isbn = 0-14-044636-2 | ref = harv| lang = en | reflang-icon = harvyes }}</ref> По-късно се появяват изследвания на елементи като повторението, формата на [[стих]]а и [[рима]]та, като се акцентира върху естетиката, която отличава поезията от по-обективно информативните [[проза]]ични форми. От средата на 20 век поезията понякога се дефинира по-широко като фундаментален творчески акт, използващ езика.<ref>{{cite book | last = Thomas | first = Dylan | year = 1968 | title = Quite Early One Morning | publisher = New Direction Books | location = New York | pages = | isbn = 0-8112-0208-9 | ref = harv| lang = en | reflang-icon = harvyes }}</ref>

В поезията често се използват особени форми и конвенции, за да се придаде различно значение на думите или за да се предизвика емоционална реакция. Средства като [[асонанс]], [[алитерация]], [[ономатопея]] и [[ритъм]] служат за постигане на [[музика]]лен или [[Заклинание|заклинателен]] ефект. Използването на [[Двусмислица|двусмислици]], [[символизъм]], [[ирония]] и други елементи на поетичния стил често оставят поезията отворена за различни интерпретации. По сходен начин [[метафора]]та, [[сравнение]]то и [[метонимия]]та<ref>{{cite book | last = Strachan | first = John R | coauthors = Richard G. Terry | year = 2000 | title = Poetry | publisher = Edinburgh University Press | location = | pages = 119 | isbn = | ref = harv| lang = en | reflang-icon = harvyes }}</ref> създават връзки между иначе различни образи. Сходства във формата на отделните стихове се създават чрез римата и ритъма.

Поезията като форма на изкуство вероятно възниква преди появата на [[писменост]]та. Много от най-древните поетически текстове, от индийските „[[Веди]]“ (17-13 век пр.н.е.) и иранските „[[Гати]]“ (12-10 век пр.н.е.) до гръцката „[[Одисея]]“ (8-7 век пр.н.е.), изглежда възникват още в предисторически времена и първоначално се разпространяват устно, а поетичната им форма има за цел да улесни запаметяването.<ref>{{cite book | last = Ahl | first = Frederick | coauthors = Hannah M. Roisman | year = 1996 | title = The Odyssey Re-Formed | publisher = Cornell University Press | location = Ithaca, New York | pages = 1-26 | isbn = 0-8014-8335-2 | ref = harv| lang = en | reflang-icon = harvyes }}</ref> При повечето култури поезията е сред най-ранните запазени писмени текстове, като поетични фрагменти присъстват на много древни монолити, рунически камъни и стели. От друга страна някои съвременни изследователи смятат, че не е задължително поезията да възниква преди писмеността.<ref>{{cite book | last = Goody | first = Jack | year = 1987 | title = The Interface Between the Written and the Oral | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge | pages = 98 | isbn = 0-521-33794-1 | ref = harv| lang = en | reflang-icon = harvyes }}</ref>

Най-старото запазено до днес поетично произведение е [[шумер]]ската поема „[[Епос за Гилгамеш]]“ от 3 хилядолетие пр.н.е., записана с [[клинописно писмо]] на глинени таблички, а по-късно и на папирус.<ref>{{cite book | last = Sanders | first = N.K. (trans.) | year = 1972 | title = The Epic of Gilgamesh | publisher = Penguin Books | location = London | pages = 7-8 | isbn = | ref = harv| lang = en | reflang-icon = harvyes }}</ref> Други древни епични поеми са гръцките „[[Илиада]]“ и „Одисея“, иранските „Гати“ и „[[Ясна]]“, римският национален епос „[[Енеида]]“ и индийските „[[Рамаяна]]“ и „[[Махабхарата]]“.

През [[Средновековие]]то Аристотел оказва силно влияние върху възгледите за поезията в [[Ислямски свят|Ислямския свят]],<ref>{{cite journal | last = Bogges | first = W. F | year = 1968 | month = | title = Hermannus Alemannus' Latin Anthology of Arabic Poetry | journal = Journal of the American Oriental Society | volume = 88 | issue = | pages = 657-670 | id = | ref = harv| lang = en | reflang-icon = harvyes }}</ref><ref>{{cite book | last = Burnett | first = Charles | year = 2001 | chapter = Learned Knowledge of Arabic Poetry, Rhymed Prose, and Didactic Verse from Petrus Alfonsi to Petrarch | title = Poetry and Philosophy in the Middle Ages: A Festschrift for Peter Dronke | publisher = Brill Academic Publishers | location = | pages = | isbn = 90-04-11964-7 | ref = harv| lang = en | reflang-icon = harvyes }}</ref> както и в [[Европа]] от епохата на [[Ренесанс]]а.<ref>{{cite book | last = Grendler | first = Paul F | year = 2004 | title = The Universities of the Italian Renaissance | publisher = Johns Hopkins University Press | location = Baltimore, Maryland | pages = 239 | isbn = 0-8018-8055-6 | ref = harv| lang = en | reflang-icon = harvyes }}</ref> По-късно поетите и естетите често подчертават спецификата на поетичната форма, противопоставена на [[проза]]та, обикновено разглеждана като свързана с логични обяснения и линейна наративна структура.

[[Прозодия (поезия)|Прозодия]]та е дял от поетиката, изследващ [[метрика]]та, [[ритъм]]а и [[интонация]]та на поетичните произведения. Ритъмът и метриката, макар и тясно свързани, трябва да бъдат разграничавани.<ref>{{cite book | last = Pinsky | first = Robert | year = 1998 | title = The Sounds of Poetry | publisher = Farrar Straus and Giroux | location = New York | pages = 52 | isbn = 0-374-52617-6 | ref = harv| lang = en | reflang-icon = harvyes }}</ref> Метриката е дефинираща характеристика на даден стих (например [[ямбически пентаметър]]), докато ритъмът е свързан с реалните звуци при неговото произнасяне. Така метриката на един стих може да бъде описана като ямбическа, на пълното описание на ритъма би изисквало допълнителна нотация, отразяваща взаимодействието на метриката с други елементи на език, като например паузите и ускоренията при прочитането на стиха.