Отваря главното меню

Промени

м
{{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon=
Учените смятат принципите на хомеопатията за научно неиздържани, <ref name="shang">{{cite journal |author=Shang A, Huwiler-Müntener K, Nartey L, ''et al'' |title=Are the clinical effects of homoeopathy placebo effects? Comparative study of placebo-controlled trials of homoeopathy and allopathy |journal=Lancet |volume=366 |issue=9487 |pages=726 – 732 |year=2005 |pmid=16125589 |doi=10.1016/S0140-6736(05)67177-2}}</ref> а теорията на хомеопатията за диаметрално противоположна на схващанията на съвременната [[фармация]] <ref>{{cite journal |author=Johnson T, Boon H |title=Where does homeopathy fit in pharmacy practice? |journal=American journal of pharmaceutical education |volume=71 |issue=1 |pages=7 |year=2007 |pmid=17429507 |url=http://www.pubmedcentral.nih.gov/articlerender.fcgi?tool=pubmed&pubmedid=17429507}}</ref>. Обзорно изследване на статии от пет медицински бази дании, публикувано в ''International Journal of Clinical Practice,'' заключава, че замяната на конвенционалното лечение с хомеопатично води до множество нежелани ефекти, свързани например с отказ или забавяне на ефикасното конвенционално лечение. Най-голям процент на хоспитализации след хомеопатично лечение се наблюдава когато хомеопатичното лечение е комбинирано с билколечение.<ref>[http://spisaniemd.bg/md/2013/09/homeopatiyata-vredi-direktno-i-kosveno ХОМЕОПАТИЯТА ВРЕДИ – ДИРЕКТНО И КОСВЕНО], Медицински дайджест, 1 септември 2013 г., посетен на 11 март 2015 г.</ref>
 
Твърденията за ефикастността на хомеопатичното лечение извън т.нар. [[плацебо ефект]] не се подкрепят от общите резултати от научни и [[клинични изпитания]].<ref name="brienlewithbryant">{{cite journal |author=Brien S, Lewith G, Bryant T |title=Ultramolecular homeopathy has no observable clinical effects. A randomized, double-blind, placebo-controlled proving trial of Belladonna 30C |journal=British journal of clinical pharmacology |volume=56 |issue=5 |pages=562 – 568 |year=2003 |pmid=14651731 }}</ref><ref name="asthma">{{cite journal |author=McCarney RW, Linde K, Lasserson TJ |title=Homeopathy for chronic asthma |journal=Cochrane database of systematic reviews (Online) |issue=1 |pages=CD000353 |year=2004 |pmid=14973954 |doi=10.1002/14651858.CD000353.pub2 }}</ref><ref name="dementia">{{cite journal |author=McCarney R, Warner J, Fisher P, Van Haselen R |title=Homeopathy for dementia |journal=Cochrane database of systematic reviews (Online) |issue=1 |pages=CD003803 |year=2003 |pmid=12535487 }}<br/>{{cite web|url=http://www.nhsdirect.nhs.uk/articles/article.aspx?articleId=197&sectionId=27 |title=Homeopathy results |accessdate=25 юли 2007 |publisher=[[Национална здравна служба на Великобритания]] }}</ref><ref>{{cite web |url=http://www.ama-assn.org/ama/pub/category/13638.html |title=Report 12 of the Council on Scientific Affairs (A–97) |accessdate=25 юли 2007 |publisher=[[Американска медицинска асоциация]]}}<br/>{{cite journal |author=Linde K, Jonas WB, Melchart D, Willich S |title=The methodological quality of randomized controlled trials of homeopathy, herbal medicines and acupuncture |journal=International journal of epidemiology |volume=30 |issue=3 |pages=526 – 531 |year=2001 |pmid=11416076 }}<br/>{{cite journal |title=Homeopathy for childhood and adolescence ailments: systematic review of randomized clinical trials |author=Altunç U, Pittler MH, Ernst E |journal=Mayo Clin Proc. |date=2007 |volume=82 |issue=1 |pages=69 – 75 |pmid= 17285788}}</ref> Има и други изследвания, които настояват за наличие на реакция на биологичен материал, предизвикана от вещества в хомеопатични концентрации,<ref>Belon, P., Cumps, J., Ennis, M., Mannaioni, P., Sainte-Laudy, J., Roberfroid, M., Wiegant, F. (1999) Inhibition of human basophil degranulation by successive histamine dilutions: Results of a European multi-centre trial. Inflamm. Res. 48, S17-S18</ref> <ref>Brown, V., Ennis, M. (2001) Flow-cytometric analysis of basophil activation: inhibition by histamine at conventional and homeopathic concentrations. Inflamm. Res. 50, S47-S48 </ref> но систематични оценки за качеството на тези опити показват, че те не успяват да представят доказателства, издържащи критически анализ за ефективността на хомеопатията или въобще за способността на хомеопатичните препарати да предизвикат каквато и да е реакция в организма.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12492603 |заглавие=A systematic review of systematic reviews of homeopathy. |достъп_дата=26.09.2009 |автор=Ernst E. |дата=декември 2002 |издател=Journal of Clinical Pharmacology, 2002 Dec;54(6):577 – 82. |език=en |език-икона=да }}</ref> Изследванията за ефикасността на хомеопатията биват подлагани на систематични изследвания за експериментална честност на изследователите. В резултат, изследване на 89 изследвания за ефикасността на хомеопатията, проведено от немски учени, водени от Клаус Линде, показва, че колкото по-стриктно се спазват принципите на научния метод и е налице строга методология в дадено изследване, толкова по-вероятно е то да отхвърля всякаква ефикасност на хомеопатичните препарати (в сравнение с плацебо). <ref>Linde, K. et al., 1999, [http://www.jclinepi.com/article/S0895-4356(99)00048-7/abstract Impact of Study Quality on Outcome in Placebo-Controlled Trials of Homeopathy], ''Journal of Clinical Epidemiology'', '''52(7)''', 631 – 636</ref> Списанието ''Prescrire'', единственото медицинско списание, което се издържа само от абонаменти и отказва спонсорства на фармацевтични компании, редовно публикува изследвания, потвърждаващи липсата на ефикасност на хомеопатичните препарати, като например изследването на Ж. Ж. Олас от 1995, което отхвърля ефикасността на хомеопатията, извън патологиите, на които влияе плацебо ефекта. Автори поставят като причина за продължаващата толерантност към хомеопатичните практики нежеланието да бъдат засегнати финансовите интереси на хомеопатичните компании. <ref name="briss">Жан Брисоне, [http://www.book-e-book.com/index.asp?fx=2&p_id=18 Псевдо-медицините: клетва за лицемери], септември 2003, Париж, ISBN 2-915312-02-8 </ref> В „Псевдо-медицините: клетва за лицемери“ четем: „колкото и да има общопрактикуващи лекари хомеопати, педиатри хомеопати и дори психиатри хомеопати, няма кардиолози-хомеопати. Защо? Без съмнение, защото интересът на един лекар е да запази живота на пациентите си.“ <ref name="briss" />
 
Базирани по-скоро на нерационална лична преценка и на неинформираността си, отколкото на фактологични данни немалко лекари в България предписват хомеопатични средства и подведени от тях пациенти им се доверяват. Пациентите, които изберат да използват хомеопатията, а не съвременната медицина и лекарства, рискуват да не получат навременна диагноза и ефективно лечение на сериозни здравословни състояния.<ref name=pmid17285788>{{Citation |last1=Altunc |first1=U. |last2=Pittler |first2=M. H. |last3=Ernst |first3=E. |title=Homeopathy for Childhood and Adolescence Ailments: Systematic Review of Randomized Clinical Trials |journal=Mayo Clinic Proceedings |volume=82 |issue=1 |pages=69 – 75 |year=2007 |pmid=17285788 |doi=10.4065/82.1.69 |quote=However, homeopathy is not totally devoid of risks… it may delay effective treatment or diagnosis}}</ref> Хомеопатията се преподава в различни университети по света, но образователните степени, придобити от студенти, следвали такива курсове, се считат за ненаучни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nature.com/nature/journal/v446/n7134/full/446352a.html |заглавие=Special Report Degrees in homeopathy slated as unscientific |достъп_дата=26.09.2009 |автор=Jim Giles |дата=21 март 2007 |издател=Nature 446, 352 – 353, doi:10.1038/446352a |език=en |език-икона=да }}</ref>.
 
== История и принципи ==
 
Самуел Ханеман изгражда системата на хомеопатията върху два основни принципа:
* '''Лекуване на подобното с подобно''' (''[[Simila similibus currentur]]'') – заболяване с определени симптоми се лекува с вещество, което при здрави хора предизвиква подобни симптоми.<ref name="hw">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.homeowatch.org/articles/wagner.html |заглавие=Хомеопатията – „Нова наука“ или „[[Ню ейдж]]“ |достъп_дата=22 януари 2008 |автор=Mahlon W. Wagner |дата=22 януари 2008 |издател=www.homeowatch.org |език=en |език-икона=да }}</ref> Например при [[реактивен артрит]] (възпаление на става) с розовочервен оток на кожата, лекарите хомеопати могат да назначат вместо аспирин или друго противовъзпалително лекарство [[апитерапия|пчелна отрова]], тъй като при ухапване от пчела се образува подобен оток, т.е. симптомите са подобни на тези при реактивният артрит.
* '''Ниски дозировки на препаратите''' – колкото по-малка е дозата на предписаното вещество, толкова по-ефикасно трябва да бъде то.<ref name="hw" /> Затова и за да се избегнат страничните и вредни ефекти на изходните субстанции, типичните хомеопатични препарати се разреждат в съотношение 1:100<sup>5</sup> (едно към десет милиарда) до 1:100<sup>30</sup> (едно към един [[Имена на числата|децилион]]) или дори по-ниско. Според теорията на хомеопатията лечебният ефект се запазва и при много ниски концентрации на лечебното вещество благодарение на процеса на динамизация (вижте по-долу).
 
* '''Разреждане'''. За достигане на хомеопатични концентрации в един препарат избраната изходната субстанция, било то биологична такава, химически елемент или съединение и в частност конвенционални лекарствени средства, се разрежда серийно във вода или етилов спирт. Обикновено се разрежда няколко пъти в съотношение 1:100, което се означава на флакона с число, последвано от буквите ''СН'' или ''CK'' (''C'' от английското ''centesimal'', буквално „една стотна“, ''H'' като Ханеман, т.е. разредено по метода на [[Ханеман]], а ''К'' означава, че е разредено по [[метод на Корсаков|метода на Корсаков]]). Еднократното разреждане в съотношение 1:100 е 1CH. След това от 1CH се взема малко разтвор (обикновено една капка) и се разрежда още веднъж с 99 части разтворител, т.е. в съотношение 1:100. Така се стига до разреждането 2CH. От 2CH се взема една част и се разрежда в 99 части разтворител – получава се 3СН, което е разреждане в съотношение 1:1&nbsp;000&nbsp;000. По този начин продължават серийни разреждания обикновено до 30СН, което е и препоръчвания според Ханеман разтвор, но някои школи прилагат хомеопатични препарати, разредени по този начин 200CH, 200CK в [[Осцилококцинум]] (''Oscillococcinum'') на [[Боарон]].
 
Броят молекули от началното вещество, оставащи в крайния продукт при n-кратно разреждане, може да се изчисли по следния начин:<Br>Ако <math>\mathcal{N}</math> е началното количество вещество, то частта от началното вещество, което остава, е <math>{\mathcal{N} \over 100^n}</math>, т.е. след 12 разреждания, или разтвор 12CH, началното количество вещество е разредено <math>1\times10^{24}</math> пъти. Ако началното количество вещество е било един [[мол]], т.е. съдържало е <math>\mathcal{N} = \mathcal{N}_A = 6.02 \times 10^{23}</math> молекули (виж [[Число на Авогадро]]), в разтвор 12CH (такъв, получен след 12 разреждания едно към сто) е вероятно да не е останала дори една молекула от първоначалната субстанция.<Br>Някои хомеопати обясняват лечебния ефект на практически чистия разтворител чрез научно недоказаната<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nature.com/nature/journal/v434/n7030/full/nature03383.html |заглавие= Ultrafast memory loss and energy redistribution in the hydrogen bond network of liquid H2O |достъп_дата=22 януари 2008 |автор=M.L.Cowan et al. |дата=10.03.2005 |формат=pdf |издател=Nature |език=en |език-икона=да }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://adsabs.harvard.edu/abs/1988Natur.334..287M |заглавие="High-dilution" experiments a delusion [http://br.geocities.com/criticandokardec/benveniste02.pdf mirror] |достъп_дата=22 януари 2008 |автор=J. Maddox; J. Randi, W. W. Stewart|дата=28.07.1988 |издател=сп. Нейчър (Nature) |език=en |език-икона=да }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bbc.co.uk/science/horizon/2002/homeopathytrans.shtml |заглавие=Homeopathy – the test |достъп_дата=22 януари 2008 |формат=филм на BBC |издател=програма Horizon на BBC |език=en |език-икона=да }}</ref><ref>{{cite journal |author=Teixeira1 J, Luzar A, Longeville S. |title=Dynamics of hydrogen bonds: how to probe their role in the unusual properties of liquid water |journal=J. Phys.: Condens. Matter |volume=18 |pages=S2353–S2362 |year=2006 |doi=10.1088/0953 – 8984/18/36/S09}}</ref> [[хипотеза]] за п[[Памет на водата|амет на водата]], т.е. че даден обем вода „помни“ свойствата на веществото, което е било разредено в него.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.newscientist.com/article/dn3817-icy-claim-that-water-has-memory.html |заглавие=Icy claims that water has memory |достъп_дата=22 януари 2008 |автор=Lionel Milgrom |дата=11 юни 2003 |издател=New Scientist |език=en |език-икона=да }}</ref><ref>[http://www.spiralata.net/voda/vodata.html Посланията на водата]</ref>. Разликата между метода на Ханеман (CH) и Корсаков (CK) е, че според Ханеман всяко последващо стократно разреждане се прави в нов съд, докато по метода на Корсаков се приема, че когато се изсипе съдържанието на съда в определен за целта друг съд, в първия остава една стотна от разтвора, което означава, че в същия съд можеш да долееш разтворителя за постигане на нов 1/100 разтвор и така n пъти до постигне на желаната бедност. Определено вторият е спестяващ време и по-икономичен, като и при двата на всяко постъпателно разреждане се извършва „динамизация“ с цел „потенциране“.
 
* '''Динамизация и потенциране''': Между всяко стократно разреждане се извършва „динамизация“ – разтворът се разтръсква в предварително зададено направление често, а и според оригиналните инструкции на Ханеман при всяко тръскане разтвора се удря в полуеластичен предмет. Това би трябвало да доведе до процес, наречен „потенциране“. По този [[Алхимия|алхимичен]] начин според представите на хомеопатията лекарствените ефекти на разтвора се усилват и колкото по-разреден е разтворът, толкова по-силен е ефекът от него.
 
=== Изследвания върху ефективността ===
През 1987 година [[Жак Бенвенист]] публикува статия, а ограничен брой други изледователи от [[Национален център за медицински изследвания на Франция|Френския национален център за медицински изследвания]] за кратко поддържат твърденията му, че е доказал експериментално наличието на въздействие на един-единствен хомеопатичен разтвор на антиимуноглобулин Е върху биологична система, и по-точно Basophil granulocyte – вид бяло кръвно тяло. Финансирането на научното звено около Бенвенист е предоставено от хомеопатичната компания „Боарон“, което само по себе си поставя под съмнение непредубеденост на експеримента. Впоследствие се доказва, че механизмът, по който са фалшифицирани резултатите, е манипулиране на статистическите резултати с цел отхвърляне на крайно „нежелателните“ и подсилване на „изгодните“ данни. <ref name="nytimes">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=940DE7DC1139F934A15754C0A96E948260&sec=&spon=&pagewanted=1 |заглавие=Water That Has a Memory? Skeptics Win Second Round |достъп_дата=19.03.2008 |автор=Walter Sullivan |дата=27 юли 1988 |издател=New York Times |език=en |език-икона=да }}</ref>.
 
Научното звено, в което Бенвенист е работил, е закрито след скандала около по-горните публикации<ref name="indep">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://findarticles.com/p/articles/mi_qn4158/is_20041011/ai_n12811756 |заглавие=Obituary: Jacques Benveniste |достъп_дата=19.03.2008 |издател=Independant |език=en |език-икона=да }}</ref>, а откритията му са осмени от научната общност – той става първият носител на две [[игнобел|анти-Нобелови награди]]. Бенвенист е уволнен от Френския национален център за медицински изследвания за „опозоряване на родината“<ref name="indep" />.
 
=== Етични проблеми ===
Хомеопатичните продукти съдържат само вода и/или алкохол, поради което като цяло се смятат за безопасни. В много редки случаи съдържат други вещества. В един такъв случай хомеопатична компания предлага капки за нос ''Zicam'' с високо съдържание на цинков глюконат (разреден в съотношение 1:100 или „2X“), за които употребилите ги твърдят, че са предизвикали пълна загуба на обоняние.<ref>{{цитат уеб|url=http://www.homeowatch.org/legal/zicam.html |заглавие=Zicam Marketers Sued |достъп_дата=19.03.2008 |издател=Homeowatch.org}}</ref>. През 2006 г. в 340 такива случая са достигнати извънсъдебни споразумения на обща стойност 12 милиона долара.<ref>{{цитат уеб |url=http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2006/01/30/AR2006013001240.html |заглавие=Paying through the Nose |достъп_дата=25 октомври 2007 |автор=Boodman, S. |дата=31 януари 2006 |издател=[[Вашингтон Поуст]]}}</ref>
Съществуват случаи на отравяне с Арсен вследствие на употреба на арсенсъдържащи хомеопатични препарати.<ref name="pmid14705842">{{Citation |last1=Chakraborti |first1=D |last2=Mukherjee |first2=SC |last3=Saha |first3=KC |last4=Chowdhury |first4=UK |last5=Rahman |first5=MM |last6=Sengupta |first6=MK |title=Arsenic toxicity from homeopathic treatment |journal=Journal of toxicology. Clinical toxicology |volume=41 |issue=7 |pages=963 – 7 |year=2003 |pmid=14705842 |doi=10.1081/CLT-120026518}}</ref>
Друг важен етичен проблем е отказът от подходящо лечение на болести, които могат да бъдат излекувани с медицински средства. Познати са много случаи, в които хомеопати съветват пациентите си да не се [[ваксина|имунизират]].<ref name="pmid9243229">{{cite journal |author=Ernst E |title=The attitude against immunisation within some branches of complementary medicine |journal=Eur. J. Pediatr. |volume=156 |issue=7 |pages=513 – 515 |year=1997 |pmid=9243229 }}</ref><ref name="pmid8554846">{{cite journal |author=Ernst E, White AR |title=Homoeopathy and immunization |journal=The British journal of general practice: the journal of the Royal College of General Practitioners |volume=45 |issue=400 |pages=629 – 630 |year=1995 |pmid=8554846 }}</ref><ref>{{cite journal |author=Ernst E |title=Rise in popularity of complementary and alternative medicine: reasons and consequences for vaccination |journal=Vaccine |volume=20 Suppl 1 |pages=S90–3; discussion S89 |year=2001 |pmid=11587822}}</ref> Някои хомеопати съветват пациентите си вместо ваксини да приемат хомеопатични продукти, направени от патологично изменени човешки тъкани (човешки екскременти, повърня и заразени тъкани). Самият Ханеман се е противил на такива продукти, но съвременните хомеопати ги използват, макар и да няма доказателство, че имат какъвто и да е благотворен ефект.<ref>{{cite journal |title=A challenge to the credibility of homeopathy |journal=Am. J. Pain Mangmnt., |date=1992 |first=W.S. |last=Pray |issue=2 |pages=63 – 71 |accessdate=1 октомври 2007 }}</ref><ref>{{cite journal |title=The issue of immunization |journal=British Homoeopathic journal |date=October 1992 |first=John |last=English |volume=81 |issue=4 |pages=161 – 163 |doi|10.1016/S0007-0785(05)80171-1 |url= http://dx.doi.org/10.1016/S0007-0785(05)80171-1 |accessdate=1 октомври 2007 }}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://users.mrbean.net.au/~wlast/Homeopathy.html |заглавие=Homeopathy – Use Your Own Body Fluids |достъп_дата=20.03.2008 |автор=Walter Last |език=en |език-икона=да }}</ref> Има и случаи на хомеопати, които съветват да не се приемат лекарствени средства срещу малария.<ref name=malaria1 /><ref name="pmid11082104"/><ref name=malaria2/> Това поставя пътуващите до тропичните области на сериозен риск, тъй като няма никакви доказателства, че хомеопатичните препарати имат ефект срещу носителите на маларията<ref name=malaria1>{{cite news |first=Alok |last=Jha |title=Homeopaths 'endangering lives' by offering malaria remedies |date=14 юли 2006 |url=http://www.guardian.co.uk/science/story/0,,1820103,00.html |work Guardian Unlimited |accessdate=25 юли 2007 }}</ref><ref name="pmid11082104">{{cite journal |author=Delaunay P, Cua E, Lucas P, Marty P |title=Homoeopathy may not be effective in preventing malaria |journal=BMJ |volume=321 |issue=7271 |pages=1288 |year=2000 |pmid=11082104}}</ref><ref name=malaria2>{{cite news |first=Meirion |last=Jones |title=Malaria advice 'risks lives' |date=14 юли 2006 |publisher=[[БиБиСи|БиБиСи новини]] |url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/programmes/newsnight/5178122.stm |accessdate=25 юли 2007 }}</ref> В друг случай от 2004 г. хомеопат съветва пациент да спре да взема традиционни лекарства срещу сърдечни проблеми, 4 месеца след което пациентът умира от инфаркт, причинен от спирането на лечението.<ref>{{cite web |url=http://www.telegraph.co.uk/connected/main.jhtml;jsessionid=1SDVYZIIKRQCDQFIQMFSFFOAVCBQ0IV0?xml=/connected/2007/03/22/nhealth122.xml |title= Patient died after being told to stop heart medicine |accessdate=15 октомври 2007 |last=Bunyan |first=Nigel |date=22/03/2007 |publisher=Daily Telegraph}}</ref><ref>{{cite web |url=http://www.gmc-uk.org/concerns/hearings_and_decisions/ftp/20070628_ftp_panel_viegas.asp |title=Fitness to PractiSe Panel hearing on Dr Marisa Viegas |accessdate=15 октомври 2007 |date=юни 2007 |publisher=General Medical Council}}</ref>
 
През 1978 г. [[Антъни Кемпбъл]], тогава консултант на Лондонската кралска хомеопатична болница, критикува твърдения на [[Георгос Витулкас]], че при лечението на [[сифилис]] с антибиотици могат да бъдат причинени вторични и третични сифилиси, които да засегнат и централната нервна система. Кемпбъл отхвърля това твърдение като „безотговорно<ref>[http://www.minimum.com/reviews/science-homeopathy.htm Critical review of ''The Science of Homeopathy''] from the ''British Homoeopathic Journal'' Volume 67, Number 4, October 1978</ref>, целящо да убеди неинформирания лаик да спре лечението си“, въпреки че лечение с пеницилин е ефикасно в 90% от случаите.<ref name="Birnbaum">{{cite journal |author=Birnbaum NR, Goldschmidt RH, Buffett WO |title=Resolving the common clinical dilemmas of syphilis |url=http://www.aafp.org/afp/990415ap/2233.html |journal=American family physician |volume=59 |issue=8 |pages=2233 – 40, 2245 – 6 |year=1999 |pmid=10221308}}</ref>
109 627

редакции