Йосиф Сталин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-ru,ka}} => {{lang|ru,ka}}
м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon=
Ред 78:
}}
 
Иосеб Джугашвили е роден в [[Гори (Грузия)|Гори]] в [[Тифлиска губерния]] на [[Руска империя|Руската империя]]. Това вероятно става на [[18 декември]] (6 декември стар стил) [[1878]] година,<ref>{{cite journal | last = Китаев | first = И. | coauthors = Л. Мошков, А. Чернев | year = 1990 | title = Когда родился И. В. Сталин | journal = Известия ЦК КПСС | volume = 11 | url = http://www.hrono.ru/libris/stalin/16-17.php | lang = ru | lang-icon = yes }}</ref> макар по-късно официалните му биографии да сочат за негова дата на раждане 21 декември 1879 година. И двамата му родители, Бесарион (1850&nbsp;– 1909) и Екатерина Джугашвили (1858&nbsp;– 1937), са деца на [[Крепостен селянин|крепостни селяни]]. През 60-те години баща му напуска родното си село и работи като [[обущар]] в [[Тбилиси|Тифлис]], а след това в новосъздадена обувна фабрика в Гори. Той се жени за [[Екатерина Геладзе]] и двамата имат три деца, но двамата по-големи братя на Иосеб умират още като деца.
 
Още докато Иосеб е съвсем малък, баща му се пропива и през 1883 година напуска семейството и заминава за Тифлис. През следващите няколко години той на няколко пъти се опитва без успех да вземе сина си при себе си. През 1884 година той боледува от [[едра шарка]], която оставя белези по лицето му, а година по-късно е блъснат от [[файтон]] и лявата му ръка остава трудно подвижна до края на живота му.{{hrf|Рыбас|2010|11}}
Ред 86:
През 1894 година Иосеб Джугашвили е приет в Тифлиската духовна семинария, продължавайки подготовката си за свещеник. Той е добър ученик и през следващите години публикува няколко свои стихотворения на грузински в местни списания. През 1907 година едно от тях, посветено на княз [[Рафаел Еристави]], е включено в антология на грузинската поезия.
 
Докато учи в семинарията, Джугашвили се запознава с [[Марксизъм|марксизма]] и през 1898 година става член на грузинската [[Социалдемокрация|социалдемократическа]] организация [[Месаме даси]].<ref>{{cite book | last = Балаян | first = Лев | year = 2009 | title = Сталин и Хрущёв | publisher = Эксмо, Алгоритм | location = Москва | lang = ru | lang-icon = yes }}</ref> Той участва в работнически събрания в различни промишлени предприятия и оглавява социалистическа група в тифлиското железопътно депо, където през декември е проведена кратка [[стачка]].{{hrf|Семанов|1997|27}} През май 1899 година е изключен от семинарията, след като без извинителна причина не се явява на заключителните си изпити, но получава правото да преподава в началните училища.{{hrf|Рыбас|2010|11}}
 
=== Начало на политическа дейност ===
Ред 113:
През март 1907 година се ражда първото дете на Иосеб Джугашвили, [[Яков Джугашвили]] (1907&nbsp;– 1943), който в началото на Втората световна война е пленен от германците и умира в плен. През декември същата година едва двадесет и двегодишна умира неговата съпруга, вероятно от туберкулоза или коремен тиф.
 
През лятото на 1907 година Джугашвили участва в организирането на ръководен от Камо [[Тифлиски банков обир|обир в Тифлис]] на пощенска кола, превозваща голямо количество държавни пари.{{hrf|Рыбас|2010|29}}<ref>{{cite book | last = Radzinsky | first = Edvard | year = 1997 | title = Stalin: The First In-depth Biography Based on Explosive New Documents from Russia’s Secret Archives | publisher = Anchor | pages = 61 | isbn = 0-385-47954-9 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> На 25 март 1908 година той отново е арестуван в Баку и малко по-късно е изпратен на заточение в [[Солвичегодск]], [[Вологодска губерния]]. През 1910 година бяга от заточението и през следващите месеци неколкократно е залавян и отново бяга. От декември 1911 до февруари 1912 е заточен във [[Вологда]].
 
=== В ръководството на Болшевишката партия ===
Ред 119:
[[Файл:Stalin's Mug Shot.jpg|мини|246п|Описание на Джугашвили в информационна карта на полицията, около 1911 г.]]
 
След бягството му от Вологда по предложение на живеещия в чужбина Владимир Ленин Джугашвили става член на Централния комитет на РСДРП и ръководител на Руското бюро на комитета. По това време започва трайно да използва псевдонима Сталин, с който остава известен до края на живота си.<ref>{{cite book | last = Похлёбкин | first = В. В | year = 1996 | title = Великий псевдоним | publisher = ЮДИТ, Алтай | location = Москва | pages = 158 | lang = ru | lang-icon = yes }}</ref> Той се установява в столицата [[Санкт Петербург]], където организира издаването на първия масов партиен вестник&nbsp;– „[[Правда]]“. На 5 май 1912 година, денят, в който излиза първия брой на вестника, той е арестуван и изпратен в село [[Нарим]] в [[Томска губерния]]. Няколко месеца по-късно успява да се върне в Санкт Петербург, където, укривайки се от полицията, участва в предизборната кампания на болшевиките за проведените през ноември избори за Държавна дума.
 
В края на 1912 година Сталин на два пъти пътува до [[Австро-Унгария]], като се среща в [[Краков]] с Владимир Ленин. Второто му пътуване продължава и в началото на 1913 година, когато той посещава и [[Виена]]. Там той пише статията „Марксизмът и националният въпрос“, която става популярна в руските социалистически кръгове.<ref name="Чернобаев">{{cite | заглавие-част = Сталин Иосиф Виссарионович | фамилия = Чернобаев | име = А. А | заглавие = Политические деятели России 1917 г. Биографический словарь | място = Москва | издател = Большая Российская энциклопедия | дата = 1993 | език = ru | страница = 432}}</ref>
Ред 144:
През юни 1918 година, след началото на [[Гражданска война в Русия|Гражданската война]], Йосиф Сталин е изпратен като специален представител на правителството в град Царицин (по-късно Сталинград, днес [[Волгоград]]),<ref>{{cite | фамилия-част = Козлов | име-част = А | заглавие-част = Царицынский „опыт“ | url-част = http://scepsis.ru/library/id_492.html | фамилия = Поликарпов | име = В. В. (сост.) | заглавие = Историки отвечают на вопросы. Вып. 2 | място = Москва | издател = Моск. рабочий | дата = 1990 | език = ru | страница = 244&nbsp;– 253}}</ref> който има голямо стратегическо значение, тъй като осигурява връзката между основната територия на болшевиките на север и зърнопроизводителните южни части на страната.
 
В края на юли [[Донска армия|Донската армия]] на атамана [[Пьотр Краснов]] започва настъпление към Царицин и прекъсва връзките на града на север. Сталин предприема радикални действия, критикувани по-късно от Ленин, като арестува и разстрелва много от собствените си офицери, които смята за нелоялни.<ref>{{cite book | last = Волкогонов | first = Д. А | year = 1997 | title = Сталин. Политический портрет. В 2-х книгах. Кн.1 | location = Москва | pages = 91 | lang = ru | lang-icon = yes }}</ref> Болшевишката [[Червена армия|Работническо-селска червена армия]] успява да спре настъплението и до началото на септември отблъсква противника до река [[Дон]].<ref>{{cite | фамилия-част = Азовцев | име-част = Н. А. | съавтори-част = С. Д. Гусаревич | заглавие-част = Царицынская оборона 1918&nbsp;– 19 | url-част = http://slovari.yandex.ru/dict/bse/article/00087/70100.htm?text=оборона%20царицына&stpar3=1.1 | заглавие = Большая советская энциклопедия | място = Москва | издател = Советская энциклопедия | дата = 1969&nbsp;– 1978 | език = ru }}</ref> През следващите седмици болшевиките консолидират силите си и отблъскват още едно настъпление в началото на есента. През този период Сталин работи в тясно сътрудничество с [[Климент Ворошилов]] и влиза в конфликт с Лев Троцки, обвинявайки го, че умишлено саботира военните действия но южния фронт.
 
През януари 1919 година, заедно с [[Феликс Дзержински]], Сталин разследва причините за завземането на [[Перм (град)|Перм]] от адмирал [[Александър Колчак]] и участва в реорганизирането на разбитата Трета армия, а през юни ръководи потушаването на [[Бунт във форт Красная Горка|бунта във форт Красная Горка]] в Петроград. През по-голямата част от 1920 година е представител на централното правителство във военното ръководство на Югозападния фронт, който води военни действия с променлив успех срещу [[Полша]] и войските на генерал [[Пьотр Врангел]].
Ред 213:
Сталин умира в официалната си резиденция, където пребивава в следвоенния период. На 1 март 1953 г. един от пазачите го намерил да лежи на пода на трапезарията. На сутринта на 2 март от пристигналите лекари е диагностициран с парализа на дясната страна на тялото. На 5 март в 21 часа и 50 минути Сталин умира. Според медицинския доклад, смъртта се дължи на мозъчен кръвоизлив в базалните ганглии.
 
Медицинската история и резултатите от аутопсията показват, че Сталин е имал няколко исхемични инсулти, които според президента на Световната федерация по неврология, довели не само до съдови когнитивни нарушения, но също и до прогресивно психическо заболяване.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://lgdata.s3-website-us-east-1.amazonaws.com/docs/28/124255/Hachinski_Vladimir.pdf | заглавие = Stalin’s last years: delusions or dementia? | език = en | език-икона = да }}</ref>
 
Балсамираното тяло на Сталин е поставено в мавзолея на Ленин, който за времето от 1953 до 30 октомври 1961 година е наричан „Мавзолей на Ленин и Сталин“. XXII конгрес на партията решава, че „сериозните нарушения на Сталин... правят невъзможно оставянето на ковчега му в мавзолея“. В нощта на 31 октомври&nbsp;– 1 ноември 1961 г., тялото на Сталин е извадено от мавзолея и погребано в гробница, близо до стената на Кремъл.
Ред 239:
| location = Москва
| isbn =
| lang = ru}}
| lang-icon = yes
}}
* {{cite book
| last = Семанов
Line 249 ⟶ 251:
| location = Москва
| isbn =
| lang = ru}}
| lang-icon = yes
}}
 
== Вижте също ==