Кремиковци (компания): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати
м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon=
Ред 17:
 
== История ==
Развиването на [[стоманодобив]]на индустрия е част от стремежа на правителството да извърши [[промишлена революция]] в [[Народна република България]], като преобърне аграрната насоченост на икономиката. Като основен мотив е изтъкнато „подобряването на класовия състав сред населението на столицата“. Този довод надделял над всички предупреждения, че комбинатът щял да замърси въздуха и да прахосва питейната вода на София<ref name="DW">{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.dw.com/bg/дългото-сбогуване-с-нрб/a-18184071 | заглавие=Дългото сбогуване с НРБ |достъп_дата = |фамилно_име=Цеков |първо_име=Николай |дата=11 януари 2015 |труд= |издател= [[Дойче веле]]|езикцитат= |цитатезик= }}</ref>.
 
=== Социалистически гигант ===
Ред 39:
През януари [[2005]] година „Кремиковци“ закупува 70% от Завода за производство на ламарина с полиестерно покритие Леминд ФПЛ в [[Сърбия|сръбския]] [[град]] [[Лесковац]] (Лесковъц), с което удвоява своя капацитет за производство на [[ламарина]] с [[полиестер]]но покритие до 72 хил. тона годишно. В края на март [[Кремиковци Леминд]] започна успешно първото си пробно производство след приватизацията. През [[април]] 2005 г. „Кремиковци“ закупи и [[Косово|косовския]] завод за поцинкована ламарина „Ламкос“.
 
В протокол към Договора за [[присъединяване на България към ЕС]] се съдържат изисквания за преструктуриране на българската стоманодобивна индустрия<ref name="EC1">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:52008DC0511:BG:NOT | заглавие= Доклад на Комисията до Съвета и Европейския Парламент – Първи мониторингов доклад за преструктурирането на стоманодобивната индустрия в България и Румъния /* COM/2008/0511 окончателен *|достъп_дата =12 април 2018|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |езикцитат= |цитатезик= }}</ref>, обусловени от преходно споразумение за отпускане на [[държавна помощ]], въпреки че тя е изрично забранена по законите на ЕС. За отпускането на тази помощ са определени стриктни условия, особено за постигане на жизнеспособност и за опазване на околната среда. Периодът на преструктуриране е определен до 2006 г. и удължен до 2008 г., като ЕК извършва периодичен мониторинг и представя доклади за това.
 
Кремиковци е най-големият промишлен замърсител на въздуха на град София. Заради замърсяванията над определената от закона норма на компанията многократно са налагани глоби.<ref>[http://www.novinar.org/?act=news&act1=det&sql=MjE2MDs0&mater=MjE2MDsw „"Кремиковци" избълва отрова над София“] – [[novinar.org]], 30 януари 2007: „Основният промишлен замърсител на въздуха в София си остава „Кремиковци“, заявиха от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ).“, „На „Кремиковци“ непрекъснато са налагани глоби. На дружеството е наложена ежемесечна санкция за 2006 г. в размер на 88&nbsp;946 лева за замърсяване на атмосферния въздух.“</ref> След спирането на комбината основен замърсител с прах и азотни оксиди в града остава автомобилното движение и отоплителните централи.<ref>{{cite web | publisher = Mediapool | year = 2012 | url = http://www.mediapool.bg/”дружба”-”надежда”-и-”павлово”-са-с-най-мръсен-въздух-в-софия-news190733.html | title = ”Дружба”, ”Надежда” и ”Павлово” са с най-мръсен въздух в София | work = mediapool.bg | accessdate = 16 март 2012}}</ref>
Ред 56:
[[Файл:Kremikovtsi-from-Buhovo5000px.jpg|мини|800px|център|Кремиковци – изглед откъм пътя за [[Бухово]]]]
Според последния доклад на ЕК от мониторинга главните причини за неуспеха на дружеството в постигането на жизнеспособност са липсата на капитал за инвестиции в модернизация и липсата на оборотен капитал<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52010DC0125&from=BG | заглавие= Трети мониторингов доклад за преструктурирането на стоманодобивната индустрия в България /* COM/2010/0125 окончателен */
|достъп_дата = 12 април 2018|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |езикцитат= |цитатезик= }}</ref>.
 
== Източници ==