Лудвиг ван Бетховен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon= |
Demar-stil (беседа | приноси) |
||
Ред 64:
Между есента на 1802 и 1812 г. Бетховен композира шест от деветте си симфонии. Между тях са и 3-та симфония (героична), 5-та симфония и 6-та симфония (пасторална), както и 4-ти и 5-ти концерти за пиано, последната версия на 3-ти концерт за пиано, концерта за цигулка оп.61 и пет струнни квартета оп. 59 Nr. 1–3, op. 74 и op. 95. По това време той композира и първия вариант на своята единствена опера „Фиделио“. На 20 ноември 1805 г. е показана за първи път с първоначалното си заглавие „Леоноре“, но по-късно още два пъти е преработвана.
==== Бетховен и Гьоте ====
Започвайки още през 90-те години на 18-ти век, Бетховен създава песенни композиции по Гьоте. През 1809 -1810 г. създава цикъл песни оп. 75 и оп.83 както и музика към Егмонт.
Благодарение на усилията си Бетина Брентано, сестра на поета Клеменс Брентано, успява да организира среща на Бетховен и [[Йохан Волфганг фон Гьоте]]. Срещата им става през месец юли 1812 г. в курорта [[Теплицe]], където и двамата пребивават. Резултатът от тази среща между двамата велики хора на изкуството е противоречива: и двамата са донякъде разочаровани един от друг. Гьоте пише на жена си , че не е срещал по-енергичен и по-сърдечен човек на изкуството от него. През септември същата година пише на свой приятел, че талантът на Бетховен го удивлява, но за съжаление самият той е необуздана личност, която не греши като счита света за отвратителен, но с това не го прави по-привлекателен за себе си и за другите. За негово извинение и за съжаление е, че губи слуха си, което вероятно по-малко му пречи като музикант, а повече на неговата душевност. А Бетховен на своя издател Хертел, че Гьоте харесва дворцовия въздух повече, отколкото подобава на един поет, който трябва да е първи учител на нацията.
=== Смърт ===
| |||