Народна република България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-03 февруари +3 февруари) |
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon= |
||
Ред 119:
Историческият период след 1947 г. и национализацията до [[Падане на комунистическите режими в Източна Европа|демократичните промени през 1989 г.]] е известен също и като ''тоталитарният режим в България'', поддържан с помощта на репресивния апарат на [[Държавна сигурност]].
В този период България е член на [[Съвет за икономическа взаимопомощ|Съвета за икономическа взаимопомощ]].<ref name="DieZeit46/1989">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.zeit.de/1989/46/tod-eines-monstrums/komplettansicht | заглавие = Tod eines Monstrums | достъп_дата = 3 септември 2013 | фамилно_име = Pipei | първо_име = Nikolaus | дата = 10 ноември 1989 | труд = Die Zeit 46/1989 | издател = Die Zeit | език = de | език-икона = да }}</ref>
== История ==
Ред 214:
На 8 август 1988 г. са установени дипломатически отношения с [[Европейска общност|Европейската икономическа общност]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://ec.europa.eu/bulgaria/abc/pre_accession/history_relations/eu-political-relations_bg.htm | заглавие = Хронология на политическите отношения България – ЕС | достъп_дата = 8 декември 2013 | труд = ec.europa.eu | издател = Европейски съюз}}</ref>
През 1989 г. спомените за сталинистките показни процеси все още биват потискани.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.zeit.de/1989/44/kalter-tag-im-oktober/komplettansicht | заглавие = Kalter Tag im Oktober | достъп_дата = 3 октомври 2013 | фамилно_име = Hodos | първо_име = George Hennann | дата = 27 октомври 1989 | труд = Die Zeit 44/1989 | издател = Die Zeit
=== Събития след 1989 ===
Ред 328:
През 60-те години на миналия век са предприети редица реформи в икономиката, целящи подобряване на търговския обмен, производителността и качеството, придружени със значително икономическо експериментиране – т.н. „[[Нова система на планиране и ръководство на народното стопанство]]“. Промените обаче остават само в тази експериментална фаза и плановата икономика не е сменена с пазарна.<ref name=csecon>William Marsteller. „The Economy“. [https://archive.is/20121213075601/lcweb2.loc.gov/frd/cs/bgtoc.html Bulgaria country study] (Glenn E. Curtis, editor). [[Library of Congress]] [[Federal Research Division]] (June 1992).</ref>{{hrf|Иванов|2009|304 – 309}}
През следващите години неуспешните опити за преодоляване на стагнацията продължават – предприятията се обединяват в [[Държавно стопанско обединение|Държавни стопански обединения]], [[Аграрно-промишлен комплекс|Аграрно-промишлени комплекси]] и [[Национален стопански комплекс|Национални стопански комплекси.]]{{hrf|Иванов|2009|311 – 312}} След [[Българска дългова криза (1973 – 1978)|Дълговата криза]] от 1973 – 1978 година се прави опит за повишаване на ефективността на [[планова икономика|плановата икономика]] в страната посредством „[[Нов икономически механизъм|Новия икономически механизъм]]“, започнал през 1979 г. и продължил през първата половина на 80-те.{{hrf|Иванов|2009|316 – 321}}<ref name="иванов-1">{{cite book | last = Иванов | first = Мартин | year = 2008 | title = Реформаторство без реформи. Политическата икономия на българския комунизъм 1963 – 1989 г. | publisher = ИИБМ/Институт „Отворено общество“ | location = София | pages = 97 – 101 | isbn = 978-954-28-0198-6}}</ref> В началото на 80-те години над 70% от [[електроника]]та в целия [[Източен блок]] се произвежда в България.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-14354979.html |заглавие=Milliarden Dollar Schulden in Moskau. Osteuropa nach dem Ende der Ära Breschnew |достъп_дата=25 юли 2011 |дата= 15 ноември 1981 |труд=Der Spiegel 46/1982 |език=de |език-икона=да }}</ref>
През 1980-те години неспособността на икономиката да привлича и използва финансов [[капитал]], необходим за модернизация, както и нежеланието на управляващата комунистическа партия да ликвидира или реформира редица губещи производства, води до натрупване на значителен външен дълг. Поддържането на изкуствено занижени цени води до редица негативни ефекти, сред които режим на електроснабдяването и недостиг на стоки за крайно потребление. Към края на десетилетието България изпада в ситуация, при която е невъзможно спазването на финансовите задължения към кредиторите по погасяване на този дълг.<ref>[http://www.dw.com/bg/как-стопанското-чудо-на-нрб-се-провали/a-37908311 Как „стопанското чудо“ на НРБ се провали, „Дойче Веле“]</ref>
| |||