Разлика между версии на „Читалище“

м
{{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon=
м ({{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon=)
Първите подобни форми на народна самодейност възникват през [[1856]] година в [[Свищов]], [[Лом]] и [[Шумен]].
 
На 30 януари [[1856]] г. в [[Свищов]] е основано първото българско читалище – [[Читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“]] от Димитър Начович, Христаки Филчов, [[Емануил Васкидович]] и Георги Владикин.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://chitalishta.com/?act=content&rec=346 | заглавие= ПБЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ – гр. Свищов |достъп_дата =30 януари 2019 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=chitalishta.com |цитат= |език=bg bg|цитатезик-икона= да}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://svishtov-info.net/articles/13 | заглавие=Първо българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ |достъп_дата =30 януари 2019 г |фамилно_име= |първо_име= |дата=8 април 2013 г |труд= |издател=svishtov-info.net |цитат= |език=bg |цитатезик-икона=да }}</ref> Същата година, през пролетта на 1856 г., [[Сава Доброплодни]] създава в [[Шумен]] третото българско читалище, което днес се нарича [[Народно читалище „Добри Войников - 1856“ (Шумен)|Народно читалище „Добри Войников – 1856“]]. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци.
 
[[Димитър Маринов]] разказва в своите спомени и статии, че още с отварянето на училището в [[Лом]], над една от вратите на училищните стаи, в които се намирала библиотеката, [[Кръстьо Пишурка]], още през 1848 г. поставил над вратата надпис „Читалище“. Постепенно в стаята започнали да прииждат не само ученици и граждани, но и чужденци. През 1856 г. читалището се мести в собствена сграда и се нарича „Постоянство“.
110 935

редакции