Липид: Разлика между версии

[[Файл:Common lipids lmaps.bg.png|мини|400п|Структура на няколко често срещани липиди: на първия ред - [[олеинова киселина]]{{hrf|Stryer|2007|328}} и [[холестерол]];<ref name="isbn0-393-97378-6">{{cite book | last = Maitland | first = Jr Jones | title = Organic Chemistry | publisher = W W Norton & Co Inc (Np) | year = 1998 | page = 139 | isbn=0-393-97378-6 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> в средата - [[триглицерид]], съставен от [[Олеинова киселина|олеатна]], [[Стеаринова киселина|стеаратна]] и [[Палмитинова киселина|палмитатна]] вериги, прикрепени към [[глицерол]]ово ядро; долу - [[фосфатидилхолин]], широко разпространен [[фосфолипид]]{{hrf|Stryer|2007|328}}]]

Най-общо липидите могат да бъдат дефинирани като [[Хидрофобност|хидрофобни]] и [[Амфифилност|амфифилни]] молекули с малки размери. Амфифилността на някои липиди им позволява да образуват структури като [[Секреторно мехурче|секреторни мехурчета]], [[Липозома|липозоми]] или мембрани във водна среда. Биологичните липиди произлизат изцяло или частично от два различни вида биохимични подединици - [[кетон]]на и [[изопрен]]на групи.<ref>{{cite journal | last = Fahy | first = E | coauthors = S Subramaniam, HA Brown, ''et al.'' | title = A comprehensive classification system for lipids | journal = Journal of Lipid Research | volume = 46 | issue = 5 | pages = 839–861 | year = 2005 | pmid = 15722563 | doi = 10.1194/jlr.E400004-JLR200 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> От тази гледна точка липидите могат да се разделят на осем категории: [[Мастна киселина|мастни киселини]], [[глицеролипид]]и, [[глицерофосфолипид]]и, [[сфинголипид]]и, [[захаролипид]]и и [[поликетид]]и, получени чрез кондензация на кетонни подединици, и стеролови и пренолови липиди, получени чрез кондензация на изопренни подединици.

Макар че терминът „липид“ понякога се използва като синоним на „мазнина“, мазнините са само подгрупа липиди, наричани също [[триглицерид]]и. Освен тях към липидите се причисляват и мастните киселини и техните производни, като диглицериди, моноглицериди и фосфолипиди, както и друти съдържащи стерол метаболити, като [[холестерол]].<ref>{{cite book | last = Michelle | first = A |coauthors = J Hopkins, CW McLaughlin, S Johnson, MQ Warner, D LaHart, JD Wright | title = Human Biology and Health | publisher = Prentice Hall | year = 1993 | location = Englewood Cliffs, New Jersey, USA | isbn = 0-13-981176-1 | oclc = 32308337 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> Въпреки че хората и останалите бозайници използват различни метаболитни пътеки за разграждане и синтезиране на липиди, някои съществени липиди не могат да бъдат получени по този начин и трябва да се набавят от храната им.

Групата на мастните ацили включва [[Мастна киселина|мастните киселини]] и техните съединения и производни. Тя обхваща разнообразни вещества, синтезирани чрез удължаване на веригата на [[ацетил коензим A]] с групи [[малонил коензим A]] или [[метилмалонил коензим A]].<ref name="Vancfahe">{{cite book | last = Vance | first = JE | coauthors = DE Vance | title = Biochemistry of Lipids, Lipoproteins and Membranes | publisher = Elsevier | location = Amsterdam | year = 2002 | isbn = 0444511393 | oclc = 51001207 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref><ref name="Brown">{{cite book | last = Brown | first = HA (ed.) | title = Lipodomics and Bioactive Lipids: Mass Spectrometry Based Lipid Analysis, Volume 432 (Methods in Enzymology) | publisher = Academic Press | location = Boston | year = 2007 | isbn = 0123738954 | oclc = 166624879 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> Изградени са от [[въглехидратна верига]], завършваща с група на [[карбоксилна киселина|карбоксилната киселина]]. Тази структура прави единият край на молекулата полярен хидрофилен, а другият – неполярен хидрофобен, поради което веществото е неразтворимо във вода. Структурата на мастните киселини е фундаментална за биологичните липиди и често служи като структурен компонент на липидите с по-сложна структура.

Въглеродната верига, обикновено с дължина от 4 до 24 въглеродни атома,<ref name="isbn0-314-04467-1">{{cite book | last = Hunt | first = SM | coauthors = JL Groff, SAS Gropper | title = Advanced Nutrition and Human Metabolism | publisher = West Pub. Co | location = Belmont, CA | year = 1995 | page = 98 | isbn = 0-314-04467-1 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> може да бъде наситена или ненаситена и може да бъде прикрепена към функционална група, съдържаща [[кислород]], [[халоген]], [[азот]] или [[сяра]]. При наличието на двойни връзки е възможно възникването на [[геометричен изомеризъм]] (цис/транс), който оказва значително въздействие върху [[молекулна конфигурация|молекулната конфигурация]]. Цис-връзките водят до огъване на веригата на мастните киселини, като ефектът е по-силно проявен при наличие на повече двойни връзки. Това явление от своя страна играе важна роля в структурата и функционирането на клетъчните мембрани.{{hrf|Devlin|1997|193-195}} Повечето срещащи се в природата мастни киселини имат цис-конфигурация, макар че и транс-формата съществува при някои естествени и частично хидрогенирани мазнини и масла.<ref name="pmid17263298">{{cite journal | last = Hunter | first = JE | title = Dietary trans fatty acids: review of recent human studies and food industry responses | journal = Lipids | volume = 41 | issue = 11 | pages = 967–992 | year = 2006 | month = November | pmid = 17263298 | doi = 10.1007/s11745-006-5049-y | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>

Примери за мастни киселини с голямо биологично значение са [[ейкозаноид]]ите, получавани главно от [[арахидонова киселина]] и [[ейкозапентаенова киселина]], които включват [[простагландин]]ите, [[левкотриен]]ите и [[тромбоксан]]ите. Други основни категории мастни киселини са мастните естери и мастните амиди. Мастните естери включват важни биохимични посредници, като [[Восъчен естер|восъчните естери]], производните на [[коензим A]] и [[ACP]] и карнитините на мастните киселини. Към мастните амиди се отнасят [[N-ацилетаноламин]]ите, като невротрансмитера [[анандамид]].<ref name="pmid18751909">{{cite journal | last = Fezza | first = F | coauthors = C De Simone, D Amadio, M Maccarrone | title = Fatty acid amide hydrolase: a gate-keeper of the endocannabinoid system | journal = Subcellular Biochemistry | volume = 49 | pages = 101–132 | year = 2008 | pmid = 18751909 | doi = 10.1007/978-1-4020-8831-5_4 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>

* {{cite book | last = Devlin | first = TM | title = Textbook of Biochemistry: With Clinical Correlations | edition = 4th | publisher = John Wiley & Sons | location = Chichester | year = 1997 | isbn = 0-471-17053-4 | ref = harv| lang = en | reflang-icon = harvyes }}

* {{cite book | last = Stryer | first = L | coauthors = JM Berg, JL Tymoczko | title = Biochemistry | publisher = W.H. Freeman | location = San Francisco | edition = 6th | year = 2007 | isbn = 0-7167-8724-5 | ref = harv| lang = en | reflang-icon = harvyes }}