Силно ядрено взаимодействие: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м -и век ---> век |
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon= |
||
Ред 5:
заглавие=Нобеловата награда за физика през 2004 г |
достъп_дата = 22.12.2007 |
издател=сп. Физика |
език= }}</ref> или само ''силно взаимодействие'') е едно от четирите [[фундаментални взаимодействия]] във [[физика]]та. Силното взаимодействие действа на много къси разстояния – в мащабите на [[Атомно ядро|атомните ядра]] или по-малко – като на него се дължи привличането между [[нуклеон]]ите в ядрата. Описано според съвременната квантова хромодинамика, в силното взаимодействие участват [[кварки]]те и [[глуон]]ите, които са неговите [[Калибровъчен бозон|калибровъчни бозони]], а също така съставените от тях [[елементарни частици]], наречени [[адрони]] (най-известни примери за адрони са [[протон]]ите и [[неутрон]]ите, изграждащи голяма част от познатата ни [[материя (физика)|материя]]).
Line 33 ⟶ 34:
достъп_дата=22.12.2007 |
автор=Lena Hansen |
издател=Duke University, Physics department website |
език=en език-икона=да }}</ref>
Цветът на кварките обаче няма общо със [[зрение|зрителните]] ни възприятия за [[цвят (оптика)|цвят]]<ref>{{икона|en}} {{cite book
Line 50 ⟶ 53:
автор=[[Франк Уилчек]] |
дата=2000 |
издател=The American Institute of Physics |
език=en език-икона=да }}</ref>
(<code>ч-с</code>). Изчерпвайки всички възможни преходи между кварките с промяна на цвета се получават 6 глуона от този тип: <code>ч-з</code>, <code>з-с</code>, <code>с-ч</code>, <code>з-ч</code>, <code>с-з</code>, <code>ч-с</code>.
Line 57 ⟶ 62:
Интересно свойство на кварките е т.нар. [[асимптотична свобода]] – кварките са по-близко, силата на цветното взаимодействие е по-малка. Когато кварките се отдалечават, те взаимодействат по-силно, поради което кварките не могат да напуснат ядрото, което съставят<ref name="physica" />. [[Нобелова награда за физика|Нобеловата награда по физика]] за 2004 е присъдена на [[Франк Уилчек]], [[Дейвид Грос]] и [[Дейвид Полицер]] именно за откриването на асимптотичната свобода на кварките.
Квантовата хромодинамика обяснява огромен брой закономерности във физиката на силното взаимодействие – т.н. [[стандартен модел]]. Единственият липсващ елемент в стандартния модел е [[Бозон на Хигс|бозона на Хигс]]. Хипотезата за нейното съществуване се потвърди през 2012 г., след експерименти на [[Голям адронен ускорител|Големия адронен ускорител]] в [[ЦЕРН]], Женева<ref>{{икона|en}} {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://cms.web.cern.ch/news/observation-new-particle-mass-125-gev |заглавие= Observation of a New Particle with a Mass of 125 GeV |достъп_дата=13 февруари 2013 |език=en |език-икона=да }}</ref>.
== Съвременно състояние на теорията ==
| |||