Емпайър Стейт Билдинг: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-en}} => {{lang|en}} |
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon= |
||
Ред 46:
След това земята е препродадена на корпорацията Емпайър Стейт, представляваща група от богати инвеститори, включващи Луис Кауфман, Елис Ърл, Джон Раскоб, Колман дьо Пон и Пиер дьо Пон. Основен участник в нея е [[Джон Джейкъб Раскоб]], заемал преди това ръководни постове в [[Дюпон]] и [[Дженеръл Мотърс]] и една от водещите фигури в националната организация на [[Демократическа партия (САЩ)|Демократическата партия]]. Алфред Смит, бивш губернатор на Ню Йорк и кандидат за президент на САЩ, чиято кампания през 1928 г. е ръководена от Раскоб, е назначен за ръководител на компанията<ref name="WW" />. Групата купува и земя наблизо, така че разполагат с 2 декара (1 хектар), необходими за базата на кулата, като комбинираният парцел е с дължина 130 m и дължина 61 m. Консорциумът е обявен пред обществеността през август 1929 г.
Проектирането на сградата е възложено на архитектурното бюро [[Шрейв, Ламб и Хармън]], сключен е договор за създаване на дизайна на сградата. Водещият архитект на проекта [[Уилям Ламб (архитект)|Уилям Ламб]] описва изискванията на инвеститора така: „Заданието съдържаше няколко реда: фиксиран бюджет, не повече от 8,50 m между прозорците и коридорите и колкото може повече етажи. Фасада от варовик и дата на завършване на работите 1 май 1931 г., което означаваше година и половина от началото на проектирането.“<ref name="Jones">{{cite book | last = Jones | first = Will | year = 2004 | title = New York | publisher = Maxi-Livres | location = Paris | isbn = 2743451378 | ref = harv| lang = fr |
Първоначалният план на сградата е от 50 етажа, но по-късно се увеличава на 60 и след това на 80 етажа. Докато плановете се финализират, започва интензивна надпревара в Ню Йорк за титлата „най-високата сграда в света“. „Уол Стрийт“ 40 (тогава сградата на банката Манхатън) и [[Крайслер Билдинг]] в Манхатън си съперничат за това отличие и вече са в процес на изграждане, когато започва работата по Емпайър Стейт Билдинг. „Надпревара в небето“, както го наричат популярни медии по онова време, е индикация на оптимизма на страната през 1920-те години, подхранван от бума на строителството в големите градове. Плановете на „Уол Стрийт“ 40 са ревизирани през април 1929 г. от 260 m на 282 m, което го прави най-високата сграда в света. През октомври 1929 г. сградата на Крайслер добавя своя стоманен връх от 185 m към покрива си, като го поставя на височина от 319 m и значително надминава височината на „Уол Стрийт“ 40. Уолтър Крайслер осъзнава, че височината на кулата ще надхвърли височината на сградата на Емпайър Стейт Билдинг, като инструктира своя архитект Уилям Ван Ален да промени оригиналния покрив от закачен [[Романска архитектура|романски купол]] до тясна стоманена кула. Раскоб, който желае Емпайър Стейт Билдинг да е най-високият в света, преглежда плановете и добавя пет етажа, както и кула. На 18 ноември 1929 г. Смит придобива ново място, добавяйки 75 фута (23 m) към ширината на обекта на предложената офис сграда. Два дни по-късно той обявява актуализираните планове за небостъргача, които включват наблюдателна площадка на покрива на 86-я етаж на височина 320 m.
Ред 58:
На 24 октомври [[Нюйоркската фондова борса]] претърпява внезапна финансова катастрофа, която бележи началото на десетилетието на [[Голямата депресия]]. Въпреки икономическия спад, Раскоб отказва да прекрати проекта поради постигнатия до този момент напредък. Нито той, нито Смит, който няма инвестиции в акции, страдат финансово при катастрофата. По-голямата част от инвеститорите обаче са засегнати и в резултат на това през декември 1929 г. Емпайър Стейт Корпорейшън получава заем от 27,5 милиона долара от ''Metropolitan Life Insurance Company'', така че строителството да започне. Катастрофата на фондовия пазар довежда до липса на търсене на нови офис площи, но анулирането на проекта би довело до по-големи загуби за инвеститорите.
Изкопните работи за строежа на „Емпайър Стейт Билдинг“ започват на 22 януари 1930 г., а изпълнението на първите конструкции – на 17 март. Броят на хората, работещи едновременно на строежа, достига до 3500 души,<ref name="Jones" /> като много от тях са европейски имигранти и индианци [[мохок]]. Те работят на две смени от по 12 часа. От времето на строителството са останали множество впечатляващи снимки на монтажниците, сглобяващи елементи на стоманената конструкция на стотици метри височина, често без никаква предпазна екипировка. По официални данни на обекта загиват петима работници, въпреки че Ню Йорк Дейли Нюз съобщава за 14 смъртни случая, а заглавие в социалистическото списание „Ню масис“ разпространява неоснователни слухове за 42 смъртни случая. Нито един от тези случаи не е по време на монтажа на скелета, който на пръв поглед изглежда най-рисковата дейност.<ref>{{cite web | last = Rosenberg | first = Jennifer | year = 2010 | url = http://history1900s.about.com/od/1930s/a/empirefacts.htm | title = Empire State Building Trivia and Cool Facts | publisher = About.com | accessdate = 23 декември 2010 | ref = harv| lang = en |
На 17 септември 1930 година ръководителят на проекта [[Алфред Смит]] поставя символичния основен камък на сградата със сребърна плоча пред публика от 5 хиляди души. Сградата е официално открита на 1 май 1931 година на специална церемония, като осветлението е запалено лично от президента на Съединените щати [[Хърбърт Хувър]] чрез натискане на бутон в столицата [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]].<ref>{{cite book | last = Legrand | first = Jacques | year = 1989 | title = Chronique de l’Amérique | publisher = Larousse | location = Paris | pages = 651 | isbn = 2035032679 | ref = harv| lang = fr |
[[Файл:Icarus, Empire State Building MET DP106525.jpg|мини|250п|Инсталиране на кабели в „Емпайър Стейт Билдинг“, работникът е без обезопасителна екипировка]]
Строителството продължава една година и четиридесет и пет дни, или общо 410 дни, включително почивните, като в крайна сметка сградата е завършена преди крайния срок. Първоначалният бюджет на проекта, включително стойността на терена, е 40 948 900 [[Щатски долар|долара]], но [[дефлация]]та, предизвикана от [[Голямата депресия]], намалява номиналната му стойност до 24 718 000 долара. Първата стоманена конструкция е инсталирана на 1 април 1930 г. Оттам строителството продължава с бързи темпове. По време на един период от 10 работни дни, строителите издигат четиринадесет етажа. Това става възможно благодарение на точното съгласуване на планирането на сградата, както и на масовото производство на обикновени материали, като например [[прозорец|прозорци]] и надсводни материали. Мащабът на проекта е масивен, с камиони, превозващи 16 000 плочки, 5 000 торби [[цимент]], 450 m³ [[пясък]] и 300 торби [[Калциев хидроксид|вар]], пристигащи на строителната площадка всеки ден. Фасадата също използва разнообразие от материали, най-вече индиански варовик, но също и шведски черен [[гранит]], [[теракота]] и [[тухла]].
| |||