Ирокези: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-fr,en}} => {{lang|fr,en}} |
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon= |
||
Ред 2:
|група=Ирокези<br><small>Haudenosaunee</small>
|картинка=[[Файл:Flag_of_the_Iroquois_Confederacy.svg|300п]]Знаме на Ирокезката конфедерация
|брой=75 000 <ref name=AkwesasneNotes95>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.ratical.org/many_worlds/6Nations/population95.html | достъп_дата=19 май 2009 | заглавие=Iroquois Population in 1995 | издател=Akwesasne Notes, брой 1 #3 & 4 | година=1995 | страници=61 | автор=Doug George-Kanentiio | език=en | език-икона=да }}</ref>
|по_места= {{CAN}}<ref name=AkwesasneNotes95/>: 45 000<br>
{{USA}}<ref name=AkwesasneNotes95/>: 30 000
Ред 22:
{{основна|Ирокезка история}}
Ирокезите живеели в северната част на щата Ню Йорк, между [[Ниагарски водопад|Ниагарския водопад]] и планините Адирондак. Чрез миграция и завоевания те завладели по-голямата част от североизточните щати и източна Канада. До 1680 г. тяхната империя обхваща обширна област, простираща се на запад от северния край на [[Чесапийк|Чесапийкския залив]], през [[Кентъки]] до вливането на [[Охайо (река)|Охайо]] в [[Мисисипи (река)|Мисисипи]]. От там границата им продължава на север по река [[Илинойс (река)|Илинойс]] до южния край на езерото [[Мичиган (езеро)|Мичиган]] и от тук на изток през Долен Мичиган, южно [[Онтарио]] и югозападен [[Квебек]], до река [[Кънектикът (река)|Кънектикът]], от там надолу по долината на река Хъдсън и горната част на долината на река [[Делауеър (река)|Делауеър]] до Чесапийкския залив.<ref name="Sultzman">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.dickshovel.com/iro.html | заглавие=„История на ирокезите“ |достъп_дата = 4 януари 2018|фамилно_име= Sultzman|първо_име= Lee|дата= |труд= |издател= |
Още преди идването на европейците на американския континент съществували няколко конфедерации, най-известната и най-добре организираната от тях била Лигата на ирокезите. Точната дата за създаването и е неясна, но се знае, че още преди контакта с европейците тя става най-мощният индиански съюз в Северна Америка. Повечето антрополози и археолози твърдят, че тя е създадена между 1450 г. и 1600 г. Други спорят, че е била основана малко преди идването на белите, някъде около 1570 г. Устната история на ирокезите разказва за по-ранна дата на образуването и, която съвпада със слънчевото затъмнение на 31 август 1142 г. Нови археологически проучвания сочат, че ирокезите са живели в [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]] много преди пристигането на европейците, тъй като строителството на дълги домове в района датира най-малко от 1100 г. [[Онондага]] е първото ирокезко племе идентифицирано в Ню Йорк и изглежда водят началото си от сливането на 2 села някъде между 1450 г. и 1475 г. Затова най-вероятно създаването на Лигата е започнало в този период. Произходът на другите ирокезки племена е неясен.
Ред 39:
[[Файл:Hiawatha.gif|мини|''Коланът на Хаяуата'' (снимка на оригинала или негово ранно копие) – символизира единството на Петте нации и служи като модел при изготвянето на съвременния ирокезки флаг]]
При учредяването на Ирокезката конфедерация, нейните основатели изготвят законника ''гаянашагоуа'' (''Gayanashagowa'', в превод – „Великият закон, който ни свързва“ или „Великия закон на мира“). В днешно време се е наложил и терминът „ирокезка конституция“. Конституцията урежда взаимоотношенията на племената в рамките на Лигата, тяхната равнопоставеност, общата им външна и вътрешна политика.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://tuscaroras.com/pages/history/iroquois_constitution_1.html | достъп_дата=10 май 2009 | заглавие=THE CONSTITUTION of the IROQUOIS NATIONS | издател=Cybercasting Services Division of the National Public Telecomputing Network (NPTN) | автор=Gerald Murphy | език=en | език-икона=да }}</ref> Включват се и някои практики от ирокезкото [[обичайно право]].
Съветът на Лигата се състоял от 50 „хояне“, избирани от петте народа. Всяко племе има определен брой представители: Онондага 14, Каюга 10, Онейда 9, Мохок 9 и Сенека 8. Те били номинирани от майките на клановете. Техният пост бил до живот, но можело да бъдат отстранени по всяко време заради грешки или некомпетентност. Съветът на Лигата управлявал по време на мир. Военните вождове били избирани заради опита и способностите им, но те управлявали само по време на война. Правомощията на Съвета на Лигата били ограничени, оставяйки всяко племе да преследва собствените си цели. Към 1660 г. ирокезите са били принудени да противопоставят единен фронт на европейците и свободата на племената била ограничена до известна степен като на практика мохоките и онейда формирали една фракция, а сенеките и каюга друга. Главният Тадодахо и 14-те вожда от онондага били пазителите на огъня на съвета и играели компромисна роля между двете фракции. Тази роля била от основно и решаващо значение, тъй като всеки важен въпрос се решавал чрез гласуване и се изисквало единодушие – едно от слабостите на Лигата. Всеки от петте народа имал право на вето в Съвета. Имало и друга особеност, мохоките, онондага и сенека били наричани големи братя или чичовци и се ползвали със старшинство в Съвета. Онейда и каюга, и по-късно [[тускарора]] били наричани по-малки братя или племенници. Съветът създал и ефективен закон – [[конституция]], която е записана на 114 [[вампум]]а. Тази конституция по-късно оказва влияние върху създаването на Американската конституция.
Ред 45:
Достъп в Лигата имали всички племена, които желаели това. През 1722 г. от това се възползва племето тускарора. Племената непринадлежащи на Лигата и плащали данък. Някои се противопоставяли, но били смазвани от мощния съюз. Странното е, че ирокезите никога не са били многобройни (към 20 000 през 1600 г.), но успяват да покорят много по-многобройни и мощни врагове. Решаващо значение за това имали холандските огнестрелни оръжия, както и тяхното единство, чувство за цел и отличната политическа организация. Лигата наистина била забележително постижение, но имала и някои недостатъци. Основният от тях е нежеланието и неспособността на ирокезите да споделят политическата власт с присъединените покорени племена. Политическата власт била задържана от ирокезите до такава степен, че покорените племена били считани за втора ръка хора. Недоволството от това неравенство в крайна сметка води до отделянето на [[минго]] и [[канауага]]. Тъй като ирокезите се мислели за „Онгуи Хонуи – истински хора“, те никога не приели племената поставили се под техен контрол като равни. Подчинените племена нямали представител в Съвета на Лигата, но най-лошото било че ирокезите се държали надменно и арогантно с тях и поставяли собствените си интереси на първо място. Заради това Лигата до последно преследвала останките от победените врагове, тъй като се страхували, че и една малка част да останат свободни можело да предизвикат бунт сред присъединените и осиновени врагове. Това накрая довело до провала на Лигата. По време на [[Американска война за независимост|Американската революция]] племената се разединили и Великият закон на мира бил нарушен, когато през 1777 г. ирокезите застават един срещу друг в [[битка при Орискани|битката при Орискани]].<ref name="Sultzman"/>
Според мнозина историци, демократичните идеали на гаянашагоуа (като цяло чужди за [[феодализъм|феодалните]] европейски традиции) са вдъхновили [[Бенджамин Франклин]], [[Джеймс Мадисън]] и други при изготвянето на [[Американска конституция|Американската конституция]]. През 1988 г. Конгресът на САЩ приема [[съвместна резолюция]], с която изрично признава влиянието на ирокезкия ''Велик закон на мира'' върху Американската конституция и [[Закон за правата (САЩ)|Закона за правата]] ({{lang|en|Bill of Rights}}).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.senate.gov/reference/resources/pdf/hconres331.pdf | достъп_дата=10 май 2009 | заглавие=H. Con. Res. 331, 21 октомври 1988 | издател=United States Senate | формат=PDF | език=en | език-икона=да }}</ref>
== Военна и асимилационна политика ==
Ред 62:
След своето осиновяване, народът на делауерите си позволява да нападне чуждо племе, без да се допита до ирокезите. Това довежда като ответна мярка до забраната на делауерите да носят оръжие, което за тогавашните разбирания означава крайно унижение за мъжете.
Към 1627 година следните племена са изтласкани, унищожени или асимилирани от ирокезите<ref name=Tolatsga>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.tolatsga.org/iro.html | достъп_дата=19 май 2009 | заглавие=Iroquois History | автор=Lee Sultzman | език=en | език-икона=да }}</ref>:
* [[Потауатоми]], [[сауки]], [[фокси]] и [[маскутен]] – всички те напускат долен [[Мичиган]] и заживяват в смесени селища в [[Уисконсин]].
* [[Шоуни (племе)|шоуни]], [[кикапу]] и част от [[маями (племе)|маямите]] – изтласкани от [[Охайо]] и [[Индиана]] – кикапу и маями – към [[Уисконсин]], а шоуните се разпръсват из [[Тенеси]], [[Илинойс]], [[Пенсилвания]] и [[Южна Каролина]].
Ред 125:
==== Разпределение на сахемите по племена и кланове ====
Точната бройка и разпределение на сахемите по племена и кланове е дефинирана още с Великия закон на мира и се спазва твърде стриктно. Това е и една от основните причини новоприетите народи да нямат право да излъчват сахем. Тези народи биват представлявани от сахемите на онова ирокезко племе, което ги е осиновило. Това правило важи дори и за тускарора, които са ирокезоезични и са равноправни членове на Лигата<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.gutenberg.org/dirs/etext05/habor10.txt | достъп_дата=10 май 2009 | заглавие=Houses and House-Life of the American Aborigines | автор=[[Люис Морган]]
* мохок – 9 сахеми (3 от клана на костенурката, 3 от вълчия клан, 3 от мечия клан)
Ред 198:
* минго (по-малко от 5 човека) [http://www.mingolanguage.org/ граматика, думи и произношение]
Посочените данни за активно говорещите съответния език са приблизителни и се отнасят към 2003 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.mingolanguage.org/iroquoianlanguages.html | достъп_дата=10 май 2009 | заглавие=Iroquoian Languages | език=en | език-икона=да }}</ref>
Освен представителите на [[Ирокезко езиково семейство|ирокезкото езиково семейство]], в рамките на лигата има осиновени племена като [[делауери]]те, [[Шоуни (племе)|шоуните]] и други, които говорят предимно [[алгонкиски езици]].
| |||