Информационни технологии: Разлика между версии

'''Информационните технологии''' ('''ИТ''') са група [[Технология|технологии]], предназначени за събиране, обработка, съхранение и разпространение на звукова, графична, текстова и числена [[информация]], и използващи за тази цел базирано на [[микроелектроника]]та съчетание от [[компютър]]на и [[Телекомуникации|телекомуникационна]] техника.<ref>{{cite book | last = Longley | first = Dennis | coauthors = Michael Shain | title = Dictionary of Information Technology | year = 1985 | edition = 2 | publisher = Macmillan Press | isbn = 0-333-37260-3 | page = 164 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> Информационните технологии обхващат практическото приложение на [[информатика]]та и в това отношение споделят някои общи черти с [[Инженерна наука|инженерните дисциплини]].

Понятието „информационни технологии“ в съвременния си смисъл е използвано за пръв път през 1958 година в статия в [[Харвард Бизнес Ревю]], където авторите Харолд Лийвит и Томас Уислър отбелязват, че „новата технология все още няма определено наименование. Ние ще я наричаме информационна технология (ИТ)“.<ref>{{cite journal | last = Leavitt | first = Harold J | coauthors = Thomas L. Whisler | year = 1958 | month = 11 | title = Management in the 1980’s | journal = Harvard Business Review | volume = | issue = | pages = | url = http://hbr.org/1958/11/management-in-the-1980s | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>

В центъра на информационните технологии е [[информация]]та – тяхната основна задача е автоматизиране и систематизиране на работата с нея с помощта на изчислителна техника ([[компютър|компютри]]). Информацията е понятие, свързано с обективното свойство на материалните обекти и явления (процеси) да пораждат многообразие от състояния, които могат да се предават на други обекти чрез взаимодействия и да се запечатват в тяхната структура.<ref>{{cite book | last = Глушков | first = В.М. | coauthors = Н.М. Амосов и др | year = 1975 | title = Энциклопедия кибернетики | publisher = | location = Киев | pages = | isbn = | lang = ru | lang-icon = yes }}</ref> Макар да не съществува общоприета конкретна дефиниция, обикновено под информация се разбира налично, използваемо [[знание]].<ref>{{cite web | publisher = Oxford University Press | year = 2010 | url = http://ukcatalogue.oup.com/product/9780199551378.do?keyword=floridi&sortby=bestMatches | title = Information: A Very Short Introduction. Luciano Floridi | accessdate = 16 септември 2010 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> В по-тесния технически смисъл информацията е подредена [[редица]] от [[символ]]и – [[данни]].

Бързото развитие на информационните технологии и нарастването на тяхното стопанско значение се дължи на рязкото увеличение на разпространението и достъпността на техническите средства, на които те се базират. Така за периода 1986-2007 година в глобален мащаб основните параметри на техническата инфраструктура, като изчислителна мощност и капацитет на комуникационните мрежи и средствата за съхранение на информация, нарастват експоненциално, удвоявайки се за период от 1 до 3 години.<ref name="HilbertLopez2011">{{cite journal | last = Hilbert | first = Martin | coauthors = Priscila López | year = 2011 | title = The World’s Technological Capacity to Store, Communicate, and Compute Information | journal = Science | volume = 332 | issue = 6025 | pages = 60-65 | url = http://www.sciencemag.org/content/332/6025/60 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>

Съвременните компютри са изградени съгласно [[Компютърна архитектура|архитектурата]] на [[Джон фон Нойман]], включваща пет обособени компонента: [[процесорно устройство]], състоящо се от [[аритметично-логическо устройство]] и [[процесорен регистър|процесорни регистри]], [[управляващ автомат]], състоящ се от [[регистър за инструкции]] и [[програмен брояч]], [[компютърна памет|памет]] за съхранение на данни и инструкции, външни [[Носител на информация|носители на информация]] и [[Входно-изходно устройство|входно-изходни устройства]].<ref>{{cite web | last = von Neumann | first = John | author-link = Джон фон Нойман | title = First Draft of a Report on the EDVAC | year = 2011 | origyear = 1945 | url = http://qss.stanford.edu/~godfrey/vonNeumann/vnedvac.pdf | format = PDF | accessdate = 24 август 2011 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref><ref>{{cite web | last = Ganesan | first = Deepak | title = The Von Neumann Model | year = 2009 | format = PDF | url = http://none.cs.umass.edu/~dganesan/courses/fall09/handouts/Chapter4.pdf | accessdate = 22 октомври 2011 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> В повечето съвременни приложения на този модел процесорното устройство и управляващия автомат са обединени в едно устройство, наричано [[централен процесор]] и извършващо същинската обработка на информация. Външните носители, използвани най-често за дълготрайно съхранение на информация са [[Твърд диск|твърдите дискове]].