Фернандо VII: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon=
Ред 7:
}}
 
'''Фернандо VII''' ([[1784]] – [[1833]]) е крал на Испания на два пъти – за кратко през [[1808]] г., когато е свален от [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], и отново през ([[1814]] – [[1833]]), когато е възстановен на престола. Син е на крал [[Карлос IV]] и кралица [[Мария-Луиза Бурбон-Пармска (1751-1819)|Мария-Луиза Бурбон-Пармска]]<ref name="EB">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.britannica.com/biography/Ferdinand-VII| заглавие= Ferdinand VII|достъп_дата =25 юли 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата=13 декември 2016 |труд= |издател=[[Енциклопедия Британика]] |цитат= |език= en|цитатезик-икона= да}}</ref>. Възкачва се на престола след абдикацията на баща му Карлос IV, но за съвсем кратко, защото между 1808 и 1813, Фердинанд и баща му са изпратени във Франция от Наполеон, където на практика са затворници. От съвсем млад той демонстрира дълбока омраза към [[Мануел Годой]], фаворит на майка му и пръв министър на Испания, който упражнява силно влияние върху родителите му. През [[1808]] г., когато баща му абдикира, Фернандо арестува Годой.
 
С връщането си на власт през [[1814]] г. Фернандо бърза да възстанови испанската Инквизиция, премахната по време на отсъствието му, преследва либерално настроените си поданици и с методите си на управление провокира [[Испанска революция (1820-1823)|революцията от 1820]] г. Революцията е потушена в кръв с изпратената от [[Луи XVIII]] военна помощ.