Англо-саксонска Англия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м многоточие; козметични промени |
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon= |
||
Ред 35:
Наследниците на Алфред продължават неговата политика на ограмотяване и благодарение на това 10 век може да се нарече "Златен". Не закъсняват и победите над викингите: през 913 г. е възвърнато владението над кралство Есекс, а по-късно е анексирана Нортъмбрия и подчинен Уелс. Дори датчаните в Ирландия имат респект към английските крале. През 973 г. правнукът на Алфред Едгар (Edgar the Peaceful) е коронясан в Бат като „крал на Англия и император на Британия“.<ref>Starkey,''Monarchy,'' p. 74</ref> На сечените по същото време монети има надпис EADGAR REX ANGLORUM („Едгар, крал на англичаните“). Отзвуци от ритуалите и думите на тази коронация са се запазили през вековете чак до последната коронация на кралица [[Елизабет II]], макар и на английски, а не на латински.<ref>Starkey, ''Monarchy'', p. 76</ref> По времето на крал [[Етелред II]] и сина му [[Едмънд II]] обаче настъпва упадък и страната попада за известен период (1016 – 1042 г.) под властта на датчаните, нахлули начело с [[Кнут Велики]].
По тази причина предпоследният англоскасонски крал [[Едуард Изповедник]] расте и се възпитава до зряла възраст, както и доста след това в [[херцогство Нормандия]], родината на майка му<ref>{{cite book | last = Halliday | first = F.E. | year = 1989 | title = England: A concise history | publisher = Thames and Hudson |page = 36| isbn = 0-500-27182-8 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>. Възкачва се на трона през 1042 г. и управлява до началото на 1066 г. Той е набожен и благочестив и основава [[Уестминстърското абатство]], за да разполага с божи храм по-близо до новопостроения [[Уестминстърски дворец]]. В същото време графът на Есекс [[Харолд Годуинсън]], брат на жена му, е централната фигура на съпротивата срещу норманското влияние. На 4 януари 1066 г. от смъртното си легло Едуард посочва към зет си Харолд и той е коронясан още на следващия ден в Уестминстърското абатство. Според някои историци приживе Едуард е обещал английската корона на братовчед си ([[Херцогство Нормандия|херцога на Нормандия]] Гийом II (Уилям) (по-късно крал на Англия под името [[Уилям I Завоевателя]]), най-силният феодал по това време във Франция.
Веднага след като научава за английската коронация, Уилям започва да събира войска, оръжия, коне и да строи кораби за нахлуване в Англосаксонското кралство, а папата благословя претенциите му. През есента англосаксонската армия очаква нашествието на норманите на южния бряг, но от северната част на страната изведнъж нахлува още един претендент за короната на Англия – крал [[Харалд Хардрада]] с норвежките викинги. Раздвоен дали да пази южната граница или да се бие с викингите, крал Харолд избира врага, който вече е нахлул на острова. Англичаните прекосяват цялата страна и в [[Битка при Стамфорд Бридж|битката при Стамфорд Бридж]] неорганизираните викинги са разбити от англичаните, а крал Хадрада пада убит.
| |||