Българска армия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-en}} => {{lang|en}}
Корегирани малки пунктуационни грешки
Ред 39:
}}
[[Файл:Samara flag.png|мини|300п|[[Самарското знаме]].]]
'''Българска армия''' или '''българска войска''' е името, с което традиционно са известни '''[[въоръжени сили|въоръжените сили]]''' на [[Княжество България]] (1879 – 1908), [[Царство България]] (1908 – 1947), [[Народна република България]] (1946 – 1990) и [[Република България]] (след 1991). Наименованията са различни в различни исторически периоди. От 1879 до 1884 г. се нарича '''Българска земска войска ''', а от април 1884 до 9 септември 1944 г. се нарича Българска войска, от 9 септември 1944 до 11 май 1950 г. се нарича ''' Българска народна войска ''', от 11 май 1950 до 1 декември 1991 г. се нарича ''' Българска народна армия''', а от 1 декември 1991 г. до днес се нарича ''' Българска армия '''. Те включват трите вида въоръжени сили войски: '''[[Сухопътни войски на България|Сухопътни войски]]''', '''[[Военноморски сили на България|Военноморски сили]]''', '''[[Военновъздушни сили на България|Военно-въздушни сили]]''' и различни формирования и структури, директно подчинени на [[Съвместно командване на силите|Съвместното командване на силите]], на [[Министерство на отбраната на България|Министерството на отбраната на Република България]] и на [[Президент на България|Президента]]<ref>Конституция на Р. България, чл.100, ал. 1</ref>, като Служба военна полиция, [[Национална гвардейска част на България|Националната гвардейска част на България]] и други. Специалните сили са подчинени директно на началника на отбраната (генерал * * * * ), формирайки четвърти оперативен компонент, наред със сухопътните войски, ВВС и ВМС.<ref>http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=A817F77365E33EE1852A068B8CEFCC4C?idMat=99875</ref> Официалният празник на Българската армия е [[Ден на храбростта и празник на Българската армия|Денят на храбростта и Българската армия]] на [[6 май]], [[Гергьовден]].
 
== Съвременна йерархия на въоръжените сили ==
Ред 195:
По силата на [[Ньойски мирен договор|Ньойския мирен договор]] от [[1919]] г. общата численост на БА е сведена до 33 000 души, ликвидирана е наборната система и е наложен принципът на доброволността. Тежестите на договора върху армията се премахват при военния министър [[генерал Луков]] през [[1938]] г., когато отпадат неговите военни клаузи. В [[1941]] г. армията навлиза в [[Западна Тракия|Беломорието]], [[Македония (област)|Македония]] и [[Поморавие]]то и възстановява българския суверенитет върху тези земи.
 
Непосредствено след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 г. дошлата на властни [[Българска комунистическа партия]] (БКП) поставя под свой контрол цялата армия. Част от офицерския състав е уволнен, остават на служба офицерите верни на Отечествения фронт участвали в преврата и върнати са на служба в армията офицери уволнени след преврата на 19 май 1934 г. като ген. [[Владимир Стойчев]] който става командир на Първа Българска армия. Много от последните две групи офицери са или членове на Полтическия кръг „Звено“, начело със запасния полковник Кимон Георгиев. Създадена е [[Българска народна гвардия]], включваща една дивизия, един полк и 71 по-малки подразделения, която е съставена изключително от [[Партизанско движение в България|партизани]] и други привърженици на крайната левица, в част от командирския състав има и запасни офицери. В останалите части са назначени за помощник-командири членове на [[БКП]] които в повечето случаи са запасни офицери (например ген. [[Фердинанд Козовски]], ген . [[Щерю Атанасов]] и мн.др.) но в други случаи са дотогава цивилни и получават офицерско звание .<ref name="БДИ-БНА">{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879 – 1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 33 – 34}}</ref>
 
След окупирането на България от съветски войски последното голямо изпитание за Българската армия е участието ѝ с 455 000 щика във войната срещу [[Германия]] на страната на Съюзниците от 8 септември 1944 до 9 май 1945 г. Въпреки дадените многобройни жертви и военния принос, на страната не е зачетено правото на съвоюваща подобно на другите бивши съюзници на Германия, Италия и Румъния но това участие фактически спомага за парирането на необоснованите гръцки териториални претенции и оставането на Южна Добруджа в държавните граници.