Операция „Барбароса“: Разлика между версии

Също така от 1938 руснаците частично са разпръснали танковете си към пехотни дивизии за поддръжка на пехотата, но след изпитанията в [[Зимната война]] и германската кампания срещу Франция, започват да подражават на германците и да организират повечето си бронирани сили в големи бронирани дивизии и корпуси. Тази реорганизация е само частично въведена в действия в зората на Барбароса,<ref>''The Russian Front'' by [[James F. Dunnigan]], Arms & Armour Press 1978, p 82, 88 ISBN 0-85368-152-X</ref> тъй като не са налични достатъчни танкове, за да се попълнят механизираните корпуси до необходимата сила.

 

 

Численото предимство на руснаците в тежко оборудване е компенсирано от далеч по-висшето обучение и готовност на германските сили. Съветският офицерски корпус и висше командване са покосени от [[Голяма чистка|Голямата чистка]] на Сталин (1936 – 1938). След чистките оцеляват само шестима генерали от 90 арестувани, 36 от 180 дивизионни командири и само седем от 57 командири на корпус. Екзекутирани са общо около 30 000 души от личния състав на Червената армия,<ref>Rayfield 2004, p. 315.</ref>, а още повече са депортирани в [[Сибир]] и са заменени с офицери, считани за „политически надеждни.“ Трима от петимата [[маршал на Съветския съюз|маршали]] са разстреляни. Това оставя по-млади, но неопитни офицери на техните места. През 1941 75% от офицерите на Червената армия са на поста си по-малко от година. Средният съветски командир на ''корпус'' е с 12 години по-млад от средния германски командир на ''дивизия''. Тези офицери по-неохотно вземат инициативата и често им липсва необходимото обучение.