Институт за исторически изследвания: Разлика между версии

'''Институт по история при [[Българска академия на науките]].

На 27 март 1938 г. към Историко-филологическия клон на БАН се създава „Комисия за издаване изворите на българската история" в която влизат членовете на академията [[Гаврил Кацаров]], [[Петър Мутафчиев]] и [[Петър Ников]]. Основна задача на комисията е да събиране и обнародва изворите за средновековната българска история.

Съгласно Закона за Българската академия на науките от 11 февруари 1947 г. Академията е реорганизирана в структурно отношение и се основават множество изследователски институти. По решение на Управителния съвет от 6 март 1947 г. при Историко-филологическия клон на Академията се създава Институт за българска история, в чийто състав продължава да работи „Комисия за събиране и издаване на изворите на българската история". За ръководител на Института на 16 май 1947 г. е избран акад. [[Иван Снегаров]]. От октомври 1947 г. неговият състав наброява едва 5 души. Първоначалната структура на института включва „Комисия за нова българска история", „Османската секция", която събира и публикува „Турски извори за българската история", „Средновековната секция" която съсредоточава върху старогръцките, византийските и латинските извори (бъдещите поредици Гръцки извори за българската история и Латински извори за българската история), както и „Секция по обща история".

През 1952 г. Института за българска история поглъща Еврейския научен институт. След като към него е присъединен Институтът „Ботев—Левски", през същата 1960 г. той е преименуван в Институт за история с 5 секции : „Стара и средновековна история на България", „Нова и най-нова българска история", „История на отношенията между България, СССР и другите социалистически страни", „Византология и ориенталистика", „Извори и библиография на българската история" и 42 научни сътрудници. От 1950 до 1962 г. те са ръководени от акад. [[Димитър Косев]]. От 1953 г. научно-теоретичен орган на Института е сп. „Исторически преглед", а в неговите „Известия" се публикуват по-обемисти трудове. От 1972 г. Институтът популяризира дейността си в чужбина чрез списание „Bulgarian Historical Review". Издания на Института са също поредиците „Etudes Historiques", „Byzantinobulgarica", „Помощни исторически науки", както и започналата да излиза през 1981 г. многотомна "История на България".