Оранжева революция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м десетична запетая за процент
Ред 51:
Самите избори се провеждат в силно напрегната обстановка, като Янукович използва правителствения апарат за да комппрометира Юшченко и неговите поддръжници. През септември 2004 г. Юшченко е приет в болница със съмнения за отравяне с [[диоксин]]. Той се възстановява сравнително бързо и отново се включва в кампанията си, но последствията от отровата продължават да се виждат и днес (лицето му се обезобразява).
 
Двамата основни кандидати печелят почти равни резултати на първия тур от изборите, които се провеждат на 31 октомври 2004 г. Янукович събира 39.,32 %, а Юшченко – 39.,87 %. Тъй като нито един от двамата не събира повече от 50 % от гласовете, по закон се налага балотаж. Останалият на трето място Мороз, дава своята подкрепа на балотажа за Юшченко, а лидерката на Прогресивната социалистическа партия Наталия Витренко, която печели 1.,53 %, подкрепя Янукович. Той от своя страна се надява на помощта на Петро Симоненко, но не я получава<ref>Ukrainiустафа Найем, "[http://focus.in.ua/Default.aspx?p=article&id=11201 С Президентом на „вы“]", ''Фокус'', 2 April 2007, №13</ref>{{Dead link}}.
 
В навечерието на първия тур се появяват много оплаквания за подкрепени от правителството изборни нарушения в полза на Янукович. На този етап е ясно, че изборните резултати не са достатъчни за победата, на който и да е от двамата кандидати. За това и Янукович и Юшченко се концентрират основно върху балотажа, който е планиран за 21 ноември и не обръщат внимание на данните за изборни манипулации.
Ред 83:
 
=== Прегласуване на балотажа ===
На 26 декември се осъществява прегласуването по решение на Конституционния съд на Украйна. Взети са засилени мерки за сигурност в присъствието на множество международни и местни наблюдатели. Предварителните резултати, обявени от ЦИК на 28 декември показват победа на Юшченко с 51.,99 %, срещу 44.,20 % за Янукович, което показва промяна на вота с +5.,39 % за Юшченко и -5.,27 % за Янукович в сравнение с изборите от ноември.<ref>„Results of Voting in Ukraine Presidential Elections 2004“, [http://www.cvk.gov.ua/pls/vp2004/wp0011e Central Election Commission of Ukraine].</ref> Синият лагер ожесточено оспорва резултатите пред Конституционния съд и ЦИК. И двете институции, обаче отхвърлят протестите.<ref name="BBC">"[http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/europe/4061253.stm Timeline: Battle for Ukraine]". BBC NEWS, 23 януари 2005.</ref> На 10 януари ЦИК официално обявява Виктор Юшченко за победител в изборите.<ref name="BBC">"[http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/europe/4061253.stm Timeline: Battle for Ukraine]". BBC NEWS, 23 януари 2005.</ref> с официални резултати, разминаващи се с 0.,01 % от предварителните. На 23 януари Юшченко официално дава своята клетва за встъпване в длъжност пред парламента. След това повтаря клетвата си и на Площада на независимостта пред стотици хиляди привърженици.<ref>Finn, Peter. "[http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/articles/A30051-2005Jan23.html In a Final Triumph, Ukrainian Sworn In]". ''Washington Post'', 24 януари 2005.</ref> Това се счита и за краят на Оранжевата революция.<ref>Ukraine: A History [http://books.google.com/books?id=ktyM07I9HXwC&pg=PT602&lpg=PT602&dq=23+january+Orange+Revolution+to+its+peaceful+conclusion.&source=bl&ots=y5UbC2YMV7&sig=vPH11TDPiIe5Zy_LQhC3VlJvFjs&hl=nl&sa=X&ei=g0A5UcLvNoHcOaK9gfgM&ved=0CEQQ6AEwAw 4th Edition] by [[Orest Subtelny]], [[University of Toronto Press]], 2009, ISBN 1442609915</ref>
 
<gallery class="center">
Ред 110:
 
== Президентски избори – 2010 ==
В края на 2009 г. Административният съд на Украйна забранява всякакви демонстрации от 9 януари до 10 февруари 2010 г. на Площада на независимостта в Киев. Това е продиктувано след молба на кмета на столицата, за да бъдат избегнати „нестандартни ситуации“ по време и след края на президентските избори през 2010 г. Изборите са кулминацията на политическото падение на Юшченко, започнало след революцията. Действащият президент печели само 5.,5 % от гласовете.<ref>{{икона|uk}}[http://www.cvk.gov.ua/vp2010/wp320pt00_t001f01=700pt001f01=700pplace=1.html Central Election Commission Candidate Results], [[CEC Ukraine]]. 19 януари 2010.</ref>
„Украйна е европейска демократична държава. Това е свободна нация на свободни хора“.<ref>[http://www.europarussia.com/posts/755 Ukraine. Farewell to the Orange Revolution], [[EuropaRussia]]. 19 януари 2010.</ref> Според него загубата му на изборите е най-голямото постижение на Оранжевата революция.