Димитър Кантакузин: Разлика между версии

Две десетилетия по-късно Димитър преживява друга тежка загуба - през септември 1477 г. Мехмед II нарежда да бъдат избити още мъже от Кантакузиновия род включително братята му Ян (Йоан), Алексий и Георги, техните четирима сина и дванадесет внука.<ref>[https://books.google.bg/books?id=ptXG0uA70lAC&redir_esc=y Stavrides, Théoharis (2001), The Sultan of vezirs: the life and times of the Ottoman Grand Vezir Mahmud Pasha Angelovic (1453–1474), Brill, ISBN 9789004121065, „John Kantakouzenos of Novo Brdo“, p.92]</ref><ref>[https://books.google.com/books?uid=100590639187617070850&hl=bg&ei=kRttT7LYF6r_4QT-0-C_Ag Dumbarton Oaks (1968), Dumbarton Oaks studies, Volume 11, Harvard University Press, „John (Janja) Kantakouzenos“, p.227]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=O2M_AQAAIAAJ&redir_esc=y Miloš Blagojević; Dejan Medaković; Radoš Ljušić; Čedomir Popov (2000), Istorija srpske državnosti, Book 2, Srpska akademija nauka i umetnosti, „(Јања) Кантакузин“, p.286]</ref> Димитър за известно време живее с [[Мара Бранкович]], вдовицата на султан [[Мурад II]], а след нейната смърт през 1487 г. напуска сръбските земи и се установява край Черно море с някои от оцелелите си родственици. Смята се, че там умира, но не е известна датата на смъртта му.