„Историята“ на Паисий Хилендарски е значително повлияна от исторически съчинения като [[„Деяния церковная и гражданская“]] на [[Цезар Бароний]] и [[„Книга историография“]] на [[Мавро Орбини]]. За написването ѝ е ползвал още исторически извори от манастирските библиотеки в [[Атон]] и [[Сремски Карловци]].
Паисий се стреми да събуди народностното съзнание на българите, да им внуши, че имат основания за високо национално самочувствие. Важни аргументи са дейността на славянските първоапостоли [[Константин-Кирил Философ]] и [[Методий]], политическото и културното процъфтяване на средновековната българска държава и видните ѝ владетели. Създаването на [[История славянобългарска|„История славянобългарска“]] може да се смята за начало на [[Българско възраждане|българското Възраждане.]] <ref>[http://days.pravoslavie.ru/Life/life1350.htm Преподобный Паисий Хилендарский] – www.days.pravoslavie.ru</ref><ref>[http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=15 Биографични бележки за Паисий Хилендарски] на сайта на „Словото“.</ref> Известни са около 60 преписа на книгата, първият препис е на [[Софроний Врачански]] (1765 г.), а първото печатно издание на книгата е направено през 1844 г. под заглавие [[Царственик или история болгарская|„Царственик“]] след съществено редактиране от [[Христаки Павлович]].<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.489 – 490.</ref>
=== Съвременна гледна точка ===
[[Файл:Istoriya-slavyanobulgarska.jpg|мини|upright|220px|Първа страница от оригиналния ръкопис на Паисий на „[[История славянобългарска]]“]]
Паисий Хилендарски е сред най-почитаните дейци на [[Българското възраждане|българското Възраждане]]. [[Пловдивски университет|Пловдивският университет]], [[Софийска математическа гимназия|Софийската математическа гимназия]] и други учебни заведения в България са наречени на негово име.
С постановление на правителството от 28 юли 2000 г. се определя годишна [[Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“]], която се присъжда за стимулиране на български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции.
През 2008 г. в [[Банско]] е открит мемориален музей, посветен на него.
