Паисий Хилендарски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Тестов ред Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Личност
| име = Паисий Хилендарски
| име-оригинал =
| категория = духовник
| описание = български духовник и будител
| портрет = Паисий Хилендарски.jpg
| портрет-описание =
| пол =
| име-рождено =
| роден-място = [[Самоковска епархия]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Асеновград|Станимака]], [[Османска империя]]
| националност =
| работил =
| псевдоним =
| още =
| баща =
| майка =
| брак =
| партньор =
| деца =
| подпис =
| сайт =
| вложки = {{Личност/Писател
| категория = духовник
| псевдоним =
| период = [[Българско възраждане|Ранно българско възраждане]]
| жанрове =
| теми =
| направление =
| течение =
| дебют =
| известни творби = „[[История славянобългарска]]“
| награди =
| повлиян = [[Цезар Бароний]]<br>[[Мавро Орбини]]
| повлиял = [[Софроний Врачански]]
}}{{Личност/Светец
| категория = духовник
| празник = 19 юни
| почитан в = [[Православната църква]]
| дата на канонизацията = 26 юни 1962
| място на канонизацията = [[България]]
| канонизиран/а от = [[Българска православна църква|Българската православна църква]]
| покровителство =
| главно светилище =
}}
}}
'''Паисий Хилендарски''', често наричан още '''Отец Паисий''', e [[българи|български]] народен [[будител]] и духовник, автор на „[[История славянобългарска]]“. Изразените в труда му идеи за национално [[Българско възраждане|възраждане]] и [[Освобождение на България|освобождение]] на българския народ карат много учени да го сочат за основоположник на [[Българско възраждане|Българското възраждане]]. Канонизиран е за [[светец]] с писмен акт на [[Свети синод|Светия синод]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]] през 1962 година.
== Биография ==
=== Произход и образование ===
[[Родът на Паисий Хилендарски|Информация за живота на Паисий]] имаме от автобиографичните му бележки в „[[История славянобългарска]]“, вписванията в хилендарските [[кондики]] и някои [[писма]]. Роден е през 1722 година в [[Самоковска епархия|Самоковската епархия]] със светско име '''Пенко''' или '''Петър'''. Различни краеведски трудове посочват други селища като родно място на Паисий Хилендарски, но тези предположения са малко вероятни.
Паисий Хилендарски не получава системно образование, но през 1745 г. се замонашва в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]], където по-късно става [[йеромонах]] и [[проигумен]]. През 1758 г. пътува до [[Сремски Карловци]] като [[таксидиот]], където се запознава с исторически съчинения и средновековни източници за българската история, които му послужват за написването на основния труд. [[История славянобългарска|„История славянобългарска“]] е завършена през 1762 г. в [[Зографски манастир|Зографския манастир]], след като Паисий напуска [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] заради раздор с останалите монаси. При обиколките си из българските земи като [[таксидиот]] носи своя исторически труд, за да бъде преписван и разпространяван сред българите. Предполага се, че е починал през 1773 г. на път за [[Света гора]] в селището [[Амбелино]] (днес „Св. Георги“ – квартал на [[Асеновград]])<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.489 – 490.</ref>.
=== Влияния и значимост ===
„Историята“ на Паисий Хилендарски е значително повлияна от исторически съчинения като [[„Деяния церковная и гражданская“]] на [[Цезар Бароний]] и [[„Книга историография“]] на [[Мавро Орбини]]. За написването ѝ е ползвал още исторически извори от манастирските библиотеки в [[Атон]] и [[Сремски Карловци]].
Паисий се стреми да събуди народностното съзнание на българите, да им внуши, че имат основания за високо национално самочувствие. Важни аргументи са дейността на славянските първоапостоли [[Константин-Кирил Философ]] и [[Методий]], политическото и културното процъфтяване на средновековната българска държава и видните ѝ владетели. Създаването на [[История славянобългарска|„История славянобългарска“]] може да се смята за начало на [[Българско възраждане|българското Възраждане.]] <ref>[http://days.pravoslavie.ru/Life/life1350.htm Преподобный Паисий Хилендарский] – www.days.pravoslavie.ru</ref><ref>[http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=15 Биографични бележки за Паисий Хилендарски] на сайта на „Словото“.</ref> Известни са около 60 преписа на книгата, първият препис е на [[Софроний Врачански]] (1765 г.), а първото печатно издание на книгата е направено през 1844 г. под заглавие [[Царственик или история болгарская|„Царственик“]] след съществено редактиране от [[Христаки Павлович]].<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.489 – 490.</ref>
=== Съвременна гледна точка ===
[[Файл:Istoriya-slavyanobulgarska.jpg|мини|upright|220px|Първа страница от оригиналния ръкопис на Паисий на „[[История славянобългарска]]“]]
Паисий Хилендарски е сред най-почитаните дейци на [[Българското възраждане|българското Възраждане]]. [[Пловдивски университет|Пловдивският университет]], [[Софийска математическа гимназия|Софийската математическа гимназия]] и други учебни заведения в България са наречени на негово име.
С постановление на правителството от 28 юли 2000 г. се определя годишна [[Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“]], която се присъжда за стимулиране на български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции.
През 2008 г. в [[Банско]] е открит мемориален музей, посветен на него.
== Вижте също ==
* [[Родът на Паисий Хилендарски]]
== Литература ==
* Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Критическо издание с превод и коментар. Подготвили за печат: Д. Пеев, М. Димитрова, П. Петков. Превод: Д. Пеев. Коментар: Ал. Николов, Д. Пеев. Научен редактор: Иван Добрев. Второ допълнено и преработено издание. Света Гора Атон. Славяно-българска Зографска Света обител, 2013, 448 с. [Първо издание – 2012, 416 с.]; трето поправено издание, 2015 г., 172+448 с. (в съавторство с Д. Пеев, М. Димитрова, А. Николов).
* [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=937 Стефан Попиванов – „Остатъци от паметта на о. Паисий“, публикувано във в. „Новини“, брой 62, Цариград, 3 май 1896 година]
* Тодоров, Ил. Паисий Хилендарски. Литература за живота и делото му. Анотиран библиографски указател. С., НБКМ, 2003, 172 с.
* Златарски, В. Н. Към въпроса за тъй наречените преправки на Паисиевата история. – Периодическо списание на БКД, кн. 59, 1899, 723 – 757.
* [[c:File:Paisii_Hilendarski_Istoriya_Slavyanobolgarskaya_red_Y_Ivanov_BAN_1914.pdf|История славеноболгарская, собрана и нареждена Паисием иеромонахом. Стъкми за печат по първообраза Й. Иванов. София, 1914]]
* Романски, Ст. Нов Софрониев препис на Паисиевата история от 1781 г., съпоставен с преписа от 1765 г. С., 1938.
* Снегаров, Ив. Един препис на Паисиевата история в Преображенския манастир. – Македонски преглед, 13, 1942 – 1943, № 2, 85 – 124 (Влад Гладичов).
* Велчев, В. Неизвестен последовател на Паисий Хилендарски. – Език и литература, 1956, № 6, 446 – 458 (Влад Гладичов).
* Ангелов, Б. Ст. Преписи на Паисиевата история. – Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, с. 307-.
* Ангелов, Б. Ст. Паисий Хилендарски – История словеноболгарская. Никифоров препис от 1772 г. С., 1961.
* Стоянов, М. Преписи на Паисиевата „История славяноболгарская“. – В: Паисий Хилендарски и неговата епоха. С., 1962, 557 – 596.
* Харалампиев, Ив. Наблюдения върху морфологичните особености на Гладичовия препис на „История славянобългарска“. – В: Студентски изследвания, кн. II. Велико Търново, 1973, 17 – 28.
* Харалампиев, Ив. Още за книжовника Влад Гладичов и за неговия препис на Паисиевата история. – Език и литература, 1978, № 5, 54 – 63.
* Тодоров, Ил. Жеравненският препис на „История славеноболгарская“. – Известия на Народната библиотека „Кирил и Методий“. Т. 16 (22), 1981, 19 – 59.
* Кенанов, Д., А. Петков. Мердански сборник от XIX век с непълен препис на „История славянобългарска“. – Литературна история, 1988, кн. 17, 58 – 66.
* Караджова, Даринка. Два нови преписа на Паисиевата „История славянобългарска“. – Български форум, VI, 1997, № 3, 238 – 243.
* Паисий Хилендарски. История славяноболгарская 1771. Самоковски препис. Фотот. изд. С., Сдружение „Демократична мрежа“ и сдружение „България 681“, 2004, 281 л.
* Кенанов, Д. Мердански сборник от XIX век с непълен препис на „История славянобългарска“. – В: Същият. Българистични простори, Пловдив и Велико Търново, ИК „Жанет-45“, „ПИК“, 2007, 198 – 207.
== Външни препратки ==
| |||