Разлика между версии на „Жофроа дьо Вилардуен“

м
→‎Биография: излишна буква
м (замяна с n-тире)
м (→‎Биография: излишна буква)
В Шампан отново заема длъжност в съвета на графиня Мари, която отново е регент, този път на [[Тибо III Шампански]], тъй като Анри II остава в Палестина и през 1192 г. става крал на [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското кралство]]. През април 1198 г. Жофроа присъства на тържествената церемония, на която Тибо III полага клетва за вярност към френския крал [[Филип II (Франция)|Филип Огюст]]. На 28 ноември 1199 г. в замъка Екри, граф Тибо III, заедно със своите васали, приемат кръста и стават кръстоносци.
[[Файл:Seal of Geoffrey of Villehardouin.jpg|мини|200px|Печат на Жофроа дьо Вилардуен]]
По време на Четвъртия кръстоносен поход Жофроа дьо Вилардуен играе важна роля. Той е един от шестимата рицари, избрани от съвета на бароните в Соасон да води преговори с [[Венецианска република|Венецианската република]] за превоза на кръстоносните войски през Средиземно море. След смъртта на граф Тибо III, избран първоначално за ръководител на похода, в 1201 г., Жофроа отново е свв състава на рицарска мисия в Бургундия, със задача да убедят граф [[Одо III (Бургундия)|Одо III]] да оглави водачеството на похода. След несполуката на тази мисия, по време на следващия баронски съвет в Соасон, Жофроа предлага за ръководител на похода маркиз [[Бонифаций Монфератски]]. Жофроа взема участие и в превземането на Зара през ноември 1202 г. и в преговорите с [[Алексий IV Ангел]] през януари 1203 г.
 
По време на щурма на [[Константинопол]] на 17 юли 1204 г., Жофроа командва един от отрядите, охраняващи лагера на кръстоносците.
 
През 1208 г. е сред участниците в битката при Пловдив на 31 юли, в която латинците нанасят поражение на войската на цар Борил. Последните известия за Жофроа са от 11 декември 1212 г., в официален документ, съставен в Халмирос, уреждащ отношенията между епископа на Гардики и ордена на хоспиталиерите. Жофроа дьо Вилардуен е подписал документа като свидетел, заедно с Конон дьо Бетюн и Милон льо Бребан. Жофроа умира в периода между 1212 и 1218 г. През 1218 г. неговият син Ерар потвърждава дарения на своя баща, който вече не е между живите, в полза на манастира Нотр Дам в Троа.
 
== Хрониката "[[Завладяването на Константинопол]]" ==
[[Файл:Lombards Library 022.jpg|мини|200px|"[[Завладяването на Константинопол]]", френско издание от 1585 г.]]