Богоя Юруков: Разлика между версии

Богоя Юруков е роден на 18. януари. 1903 г. в гр. Панагюрище. Произлиза от чиновническо семейство. , потомък на участник в Априлското въстание. Баща му е телеграфопощенски чиновник и впоследствие началник на т.п. станция в Сливен и на пощенски клон в София, участник е в стачката на железничари и телеграфопощенци през 1919 г. От 1922 г. е касиер на Аптекарската кооперация, а от 1944 – 1950 г.е касиер при Аптечно управление на МНЗСГ. Членува в БЗНС повече от 30 години. Почива в София през 1952 г..

Майка му произлиза от семейство на бежанци от Одрин. Тя е учителка в стопанско училище в. гр. Сливен и директор на стопанското училище в Нова Загора. След омъжването си остава домакиня с четири деца, от които едното умира още на 3 годишна възраст. Почива в София през 1956 г.

Богоя Юруков завършва основно образование и прогимназия в Сливен. От 1914. г. е ученик в Сливенската мъжка гимназия. През 1918 – 1919 г.,. като стипендиант на Министерството на народното просвещение учи в Реформената гимназия в Нюрнберг, Германия. Поради смутните световни събития и промени завръщането му с още две българчета, Димитър Божков и Аспарух Панов, бъдещи финансист и един от директорите на БНБ и лекар, е доста драматично, пеша или както се случи и в продължение на повече от шест месеца. Богоя Юруков завършва Сливенската гимназия. като частен ученик. Взема две години за една, за да може и по-голямата му с една година сестра да продължи образованието си в София. Завършва средното си образование с отличен успех през 1920 г.

От есента на 1920 г. брат и сестра постъпват студенти по медицина в Медицинския факултет на Софийския държавен университет и завършват успешно през 1926 г. Като студент Юруков е в кръжок по биология, ръководен от проф. Методи Попов. При завършването на университетското си образованиеси представя в клиниката по вътрешни болести на проф. Васил Моллов разработена теза за докторат на тема „ Случай от късен чернодробен сифилис „. С двамата изтъкнати наши учени остава в близки творчески отношения до края на живота им. През 1927 г. д-р Богоя Юруков завършва и Свободния университет в София (сега УНСС) – дипломатически и консулски отдел. От 15.юни.1926 г. постъпва доброволно на работа в катедрата по микробиология и серология на Медицинския факултет – София при проф д–р Владимир Марков. Под негово ръководство работи върху холестерина и първия серум при скарлатината, дифтерита, str.viridans. str.faecalls, работи и върху адхезионния феномен на трипанозоми Е (съвместно с проф. Регенданс), реакцията на Rickenberg при трипанозомните инфекции, фокалните инфекции на устата и гърлото, постваксиналния енцефалит, кръвния желатин като хранителна среда, серологичната диагностика на сифилиса, диагностицира лабораторно и открива за първи път у нас чревно опаразитяване с „ малка тения“-Hymenolepis nana. От.01 януари.1927-юли.1931 г. е редовен асистент при катедрата по микробиология. 1931 – 1932 г. е лекар-бактериолог в Института за народно здраве, София. (сега Национален център по паразитни и заразни болести) От 01.януари.1933 г. е бактериолог в Маларичния институт – Бургас, еди нствено наблюдавания дотогава у нас автохонен случай на кожна лайшманиоза, потвърден лабораторно и от Института по тропически болести, Хамбург. От 25.октомври.1934 г.Б. Юруков е редовен асистент в катедрата по където сформира и завежда Окръжната, а след това и Областната хигиенна лаборатория. Тук диагностицира еди фармакология с терапевтична клиника на Медицинския факултет – София, ръководена от проф. д-р. Владимир Алексиев. От май.1940 – април.1942 г. е началник на санитарното отделение при Столична община. От 15.април.1942 г. е главен асистент при катедрата по фармакология с терапевтична клиника на Медицинския факултет. През 1943 г. се хабилитира, ( хонорован доцент ) при същата катедра. Изнася лекции по терапия на заразните болести.и избрани глави от терапия на вътрешните болести в продължение на 10 години и се изгражда като клиницист и терапевт.У нас има признати специалности по микробиология и по вътрешни болести. септември.1945 г. по покана преминава от Софийски университет в новосъздаващия се Пловдивски университет„Паисий Хилендарски“ и е един от неговите съзидатели. През учебната 1946 – 1947 г. е декан на Медицинския факултет при Пловдивския университет. В Пловдив работи до септември.1953 г. като доцент, професор и ръководител на катедра. В продължение на 7 години, освен завежданата от него катедра по вътрешни болести, временно ръководи и катедрите по фармакология ( 1946 – 54 ) биология ( 1945 – 48 ), микробиология и паразитология ( 1945 – 46 ), факултетска терапия, инфекциозни болести и епидемиология ( 1948 – 51 ); хигиена (1945 ), като поема и редовния курс лекции за тях. Напуска по собствено желание и остава на частна практика в София за около 4 години. През 1957 г. е преизбран отново за професор и ръководител на катедрата по вътрешни болести към ВМИ, Пловдив, където се и пенсионира през 1968 г. и остава като консултант. 1957 – 1962 г. е зам. ректор по научната част на ВМИ, Пловдив. Член е на научния медицински съвет при МНЗСГ от учредяването му. 1958 – 1962 г. е член на Висшата атестационна комисия, член е на фармакологичния комитет при МНЗСГ и на редица научноизследователски институти към МНЗ.

=== '''Специализации''' ===

През 1929 г. 5 месеца във Втора вътрешна клиника, Хамбург – Епендорф при проф. Шотмюлер и в Тропическия институт при проф. Райхенов, един от изтъкнатите протозоолози тогава. 1930 г. 2 месеца в Института по микробиология- – Букурещ при известния проф. Кантакузин. През 1931- – 1932 г., след конкурс и стипендия от Рокфелеровата фондация в САЩ, специализира в Джон Хопкинс университет.-.Балтимор, САЩ, Франция и Германия. Завършва курсове по микробиология, народоздравна химия, епидемиология, санитарно инженерство, санитарна администрация, епидемиология, специална здравна организация и законодателство, контрол на заразните болести, включително и международна профилактика. Справя се успешно, получава диплом на Джон- Хопкинс университет. През 1939 г. е удостоен със званието и научната степен „Магистър на народното здраве „ на университета Джон Хопкинс.При завръщането си в Европа на кораба получава телеграма с пожелания за успех от вече президента на САЩ Франклин Рузвелт. Като губернатор на щата Ню Йорк, Ф. Рузвелт канел често в имението си през уикендите чуждестранни. специалисти .В Пастъоровия институт- – Париж Юруков е при проф. Калмер и при проф. Рамон, а във Франкфурт при проф. Колле. През 1939 г. е за 5 месеца във Вътрешна клиника при болница Сент Георг, Хамбург. След 1944 г. по линия на международни културни спогодби и симпозиуми посещава СССР и ГДР.

Б. Юруков владее няколко чужди езици- – английски, немски, френски, руски, което улеснява контактите му с редица водещи медицински институции и възможността за публикации в международни научни списания.

Има над 220 научни публикации, монографии, учебници и ръководства, изготвя много рецензии, пише множество научнопопулярни и публицистични статии. Интересите му са разностранни. Работи върху: диагностика на вътрешните и заразни болести, паразитни и тропически болести, болести на кръвта, терапия, фармакология, бактериологическа и друга лабораторна техника, хигиена и санитарен контрол, история на медицината, исторически бележки за видни лекари, обзори, преводи и др. През 1937 г . основава и става главен редактор и издател. на първото по рода си у нас научно списание „ Български медицински преглед за заразни болести, микробиология и паразитология ( 1937- – 1942 )„ , предшествало списанията „ Епидемиология„Епидемиология, паразитология и инфекциозни болести „болести“ и „ Имунотерапия „„Имунотерапия“. Б. Юруков е член- основател и е избран за първи секретар на Българското микробиологично дружество, член е на Международното микробиологично дружество в Париж, на Немското хематологично дружество-Цюрих ( 1938 ), Член е на Дружеството на българските интернисти ( от 1932 г. ); член и в ръководството на Дружеството по история на медицината; съосновател на Дружеството за хигиена и предплазни мерки, член на БЛС ( 1927 – 1944 ), на Комисията по висше образование към Министерството на народното просвещение ( 1947 – 1948 ), Съюза на здравните работници ( 1949 ), Съюза на научните работници ( 1950 ) член в редакционните състави на списанията „ Медицински летописи „; „ Съвременна медицина „ Вътрешни болести „, „ Годишник на МФ, Пловдив и др.

Б. Юруков е носител на Кавалерски кръст с корона на народния орден за граждански заслуги ( 21 май 1939 г. ), Отличник на МНЗСГ ( 1960 ), носител на ордените Червено знаме на труда ( 1959) ).и на Кирил и Методи, първа степен ( 1960 ), на много почетни грамоти и др.

4.Проф. д-р Богоя Ив. Юруков- – 110 годишен юбилей, Социална медицина, 2о13,3,Д. Вучев

6.Булевардът на спомените- – каква невероятна лекарска съдба, Български лекар, 2016.07.10, д-р Петър Константинов