Ашурбанипал: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 125:
 
Ашурбанипал първоначално се опитва да спечели вавилонското население на своя страна и се отказва от незабавна военна намеса, поради което минават поне осем месеца между разкриването на заговора и първите военни действия. Неговото решение да отложи сблъсъка вероятно се дължи на неблагоприятни знамения и опасения от смутове или преврат в Асирия. Асирийският монарх изпраща послание до вавилонците, в което ги призовава да се разграничат от Шамаш-шум-укин, който е назован като лъжец и самозванец. Ашурбанипал обещава че няма да накаже никого, но обосновава въвеждането на допълнителни данъци, като санкция за измяната към него. Посланието датира от 23 Ayyaru (II), т.е. май 652 г. пр.н.е. Отговорът на вавилонците не е известен.<ref name="PAB"/><ref name="GF6"/><ref name="GF3"/><ref name="GF4"/><ref name="SP">Simo Parpola: ''The Correspondence of Assurbanipal, Part I: Letters from Assyria, Babylonia, and Vassal States'', SAA XXI (State Archives of Assyria, Volume XXI), The Neo-Assyrian Text Corpus Project, Winona Lake: Eisenbrauns (2018), ([http://oracc.museum.upenn.edu/saao/saa21/corpus SAA 21/Ch. 1, No. 2 – 3])</ref>
 
=== Коалиции и противници ===
[[Файл:Cities of Sumeria.svg|мини|320px|Главни градове в [[Шумер]]ия (Южна Месопотамия)]]
Освен Вавилон, към въстанието на Шамаш-шум-укин се присъединяват и други големи градове в Северна и Централна Вавилония – [[Сипар]], [[Борсипа]], [[Нипур]] (без [[Кута]]), заедно с повечето халдейски и арамейски племенни територии в югоизточна Месопотамия. Шамаш-шум-укин сключва тайно съглашение с Елам и успява да привлече помощта на арабските пустинни племена – арибу, кидри (кидари) и в по-малка степен набайате ([[набатеи]]). Метежните войски, съвместно с арабски отряди, прогонват асирийските гарнизони от Северна Вавилония.<ref name="CAH9"/><ref name="GF5"/><ref name="PAB"/>
 
Лоялност към Асирия запазват урбанизираните южни райони – [[Ур]], [[Урук]], [[Кисик]], [[Кулаб]], [[Ериду]], [[Шатидин]], както и част от съседните племена (Гурасиму и Пукуду). Южните градове, формално намиращи се в царството на Шамаш-шум-укин, в действителност са управлявани от наместници верни на Ашурбанипал, а поради близкото им разположение до границата с Елам, в тях се поддържат (особено в Урук) постоянни асирийски гарнизони, осигуряващи отбраната и реда. Незащитените извънградски райони в Северна Вавилония изглежда се превръщат в неутрална зона, през която минават армиите и от двете страни.<ref name="CAH9"/><ref name="GF5">Grant Frame: ''Babylonia 689 – 627 B.C.: A Political History'', Nederlands Historisch-Archaeologisch Instituut te Istanbul (1992, reprint 2007), p. 133 – 137</ref><ref name="PAB"/>
Освен Вавилон, към въстанието на Шамаш-шум-укин се присъединяват и други големи градове в Северна и Централна Вавилония – [[Сипар]], [[Борсипа]], [[Нипур]] (без [[Кута]]), заедно с повечето халдейски и арамейски племенни територии в югоизточна Месопотамия. Шамаш-шум-укин сключва тайно съглашение с Елам и успява да привлече помощта на арабските пустинни племена – арибу, кидри (кидари) и в по-малка степен набайате ([[набатеи]]). Метежните войски, съвместно с арабски отряди, прогонват асирийските гарнизони от Северна Вавилония.<ref name="CAH9"/><ref name="GF5"/>
 
Най-късно до средата на 652 г. пр.н.е. Шамаш-шум-укин вече открито застава срещу Асирия, влизайки в съюз с нейните съперници – Елам и халдеите на югоизток и арабите на югозапад. Неговите опити за създаване на по-широка коалиция обаче са неуспешни. Не постигат резултат преговорите за привличане на повече външни съюзници – страната на Гутеите (в среден Загрос), може би Парсумаш (Персида), Амуру (Сирия) и Мелуха (вероятно Египет). Съюзът срещу Асирия не се оказва толкова силен, колкото изглежда отначало. Поради колебания и разногласия участниците не действат съгласувано, а по-далечните страни запазват неутралитет.<ref name="PAB"/><ref name="CAH9"/>
Лоялност към Асирия запазват урбанизираните южни райони – [[Ур]], [[Урук]], [[Кисик]], [[Кулаб]], [[Ериду]], [[Шатидин]], както и част от съседните племена (Гурасиму и Пукуду). Южните градове, формално намиращи се в царството на Шамаш-шум-укин, в действителност са управлявани от наместници верни на Ашурбанипал, а поради близкото им разположение до границата с Елам, в тях се поддържат (особено в Урук) постоянни асирийски гарнизони, осигуряващи отбраната и реда. Незащитените извънградски райони в Северна Вавилония изглежда се превръщат в неутрална зона, през която минават армиите и от двете страни.<ref name="CAH9"/><ref name="GF5">Grant Frame: ''Babylonia 689 – 627 B.C.: A Political History'', Nederlands Historisch-Archaeologisch Instituut te Istanbul (1992, reprint 2007), p. 133 – 137</ref>
 
=== Военни действия ===
Реалните бойни действия между Асирия и бунтовниците в Северна Вавилония започват през първите месеци на 651 г. пр.н.е., но след по-малко от три седмици Шамаш-шум-укин е принуден да се върне във Вавилон и заема отбранителна позиция. Неговото стратегическо отстъпление пред асирийската армия е последвано от две битки (март 651 г. пр.н.е.), в които вавилонците търпят сериозни поражения. Второто сражение се състои при Хириту, в областта на Сипар, след което схватките продължават, а хрониките съобщават за безредици в Асирия и Вавилония.<ref name="GF6"/><ref name="CAH9"/><ref name="PAB"/><ref name="ABC">[https://www.livius.org/sources/content/mesopotamian-chronicles-content/abc-15-samas-suma-ukin-chronicle/ ABC 15 (Šamaš-šuma-ukin Chronicle)], [https://www.livius.org/sources/content/mesopotamian-chronicles-content/abc-16-akitu-chronicle/ ABC 16 (Akitu Chronicle)]</ref>
 
През март–април 651 г. пр.н.е. халдеецът Набу-бел-шумати – наместник на приморската област, нарушава клетвата за вярност към Ашурбанипал и се включва във войната срещу империята, чиято власт дотогава привидно подкрепя. Халдейският лидер тайно получава допълнителни войски от Елам и пленява с измама спомагателните части, пратени му като подкрепления от Асирия. Най-ефективният участник в анти-асирийската коалиция, Набу-бел-шумати е внук на Меродах-Баладан (Мардук-апал-идин II) – вожд на халдейското племе Бит-Якин, узурпатор и владетел на Вавилон (722 – 710 г. пр.н.е.; 703/702 г. пр.н.е.), останал като емблематична фигура на местната съпротива срещу Асирия. Заедно с арамеите от Пукуду, Набу-бел-шумати започва нападения срещу лоялните на Асирия градове и племенни територии в Южна Месопотамия. Под неговия натиск Кулаб, Ериду и племето Гурасиму минават на страната на въстанието. Подкрепящите асирийската власт градове Ур и Урук са обсадени в продължение на около две години, но въпреки появата на глад, тамошните гарнизони са достатъчно силни за да удържат на блокадата до идването на имперската армия.<ref name="CAH9"/><ref name="GF7">Grant Frame: ''Babylonia 689 – 627 B.C.: A Political History'', Nederlands Historisch-Archaeologisch Instituut te Istanbul (1992, reprint 2007), p. 164 – 165; p. 258</ref><ref name="CAH11">The Cambridge Ancient History (2nd edition), Volume III, Part 2, ''The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.'', Cambridge University Press (1991), p. 54 – 57; p. 150 – 155</ref>
 
{{раздел-мъниче}}