Христо Смирненски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 65:
 
=== Последни години ===
През пролетта на 1921 г. Смирненски заболявасе разболява от [[паратиф]] и през лятото заминава в рилското село [[Радуил]], за да се лекува. Завърнал се в София, той продължава да пише и публикува лирически, хумористично-сатирични стихове и фейлетони. Във връзка с една стачка на тютюневите работници той пише стихотворението „[[Жълтата гостенка]]“ (15 юли 1922). През 1922 г. отново се чувства недобре и през лятото отново заминава за Радуил, при свои приятели. Там прекарва един особено плодотворен месец. Тук той написва стихотворенията „Юноша“ и „Каменарче“, фейлетоните „В трена“ и „В Самоковския общински съвет“, импресиите „Босоногите деца“ и „Смело, товаришчи!“, очерците „Пожар в Рила“ и „Куртова поляна“. В началото на септември е в [[Чамкория]], където работи като измервач в горското стопанство. В края на годината се завръща в София и до първите месеци на 1923 г. е в период на особена творческа активност. Пише „[[Зимни вечери]]“, „Роза Люксембург“, „Съветска Русия“ и сатирата „[[На гости у дявола]]“.
 
[[Туберкулоза]]та не подминава и Смирненски. В началото на април поетът неочаквано получава кръвоизлив и лекарите откриват [[Каверна (медицина)|каверна]]. Лекарските препоръки за чист въздух, силна храна и пълно спокойствие обаче са непосилни за бедния Христо. Родителите му наемат слънчева стая в [[Горна баня]] и там състоянието му се стабилизира. Но и тук Смирненски не престава да твори и да посреща множество посетители. В края на май е отпечатана и последната му творба – сатирата „[[Приказка за стълбата]]“, в която поетът разобличава политическите [[ренегат]]и, въздигнали се от социалните низини и станали „принцове“. Тази сатирична творба на Смирненски неслучайно е посочена от българската литературна критика за най-зрялата в неговото творчество. Не само тези ренегати засяга тя. Отнася се и за „всички, които ще кажат: Това не се отнася до мене“ – онези, които се изкачват по стълбата (на властта, но и на живота) с цената на убежденията си, на нравствеността си, която продават на [[Дявол]]а, за да стъпят на всяко едно ново стъпало.