Бигорски манастир: Разлика между версии

В 1833 година, по поръчка на игумена [[Арсений Бигорски]], е изработен големият кивот на манастира – една от неговите светини. Кивотът представлява съвместна работа на зограф, резбар и ювелир. На външната страна на капака, в медальон от ковано сребро е изобразено Разпятието Христово с Божията майка и Свети Йоан. Вътрешната страна пък е изрисувана от зографите Михаил и Даниил с ликовите на светиите, чиито мощи се вградени в кивота. Същите светци са изобразени и в гравюра от сребро вътре в самия кивот.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://bigorski.org.mk/za-manastirot/svetinji/ | заглавие= Светињи на Бигорскиот манастир |достъп_дата = 31 август 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Бигорски манастир |езикцитат= |цитатезик= }}</ref>

На 30 септември 2009 година в манастирския комплекс избухва пожар при който цялостно изгарят монашеските жилища, кухнята, библиотеката, гостната, две трапезарии, Стария конак и Горния палат.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.idividi.com.mk/vesti/makedonija/552418/index.html | заглавие=До темел изгоре стариот палат на „Св. Јован Бигорски“ |достъп_дата = 6 август 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= 30 септември 2009 |труд= |издател=INDIVIDI |езикцитат= |цитатезик= }}</ref>

Впрочем, да не забравяме, че нашите два народа имат една цивилизационна люлка, общ кръщелен купел – именно мисията на Светите братя Кирил и Методий и особено на техните свети ученици, покръстването във времото на Светия Равноапостолен цар Борис-Михаил и началото на общата ни писменост. Това ни дава право, или по-точно казано, задължение да почитаме това духовно родство и близост, без при това да неглижираме или омаловажаваме нашите културни особености.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bigorski.org.mk/stavovi/za-dogovorot-za-prijatelstvo-pomegju-makedonija-i-bugarija/ | заглавие= За Договорот за пријателство помеѓу Р. Македонија и Р. Бугарија |достъп_дата = 6 август 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Бигорски манастир |езикцитат= |цитатезик= }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://offnews.bg/analizi-i-komentari/blagosloviata-na-monasite-ot-bigorskia-manastir-za-dogovora-mezhdu-bal-661864.html | заглавие= Благословията на монасите от Бигорския манастир за договора между България и Македония |достъп_дата =6 август 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата=1 август 2017 |труд= |издател=OFFNews |езикцитат= |цитатезик= }}</ref>}}

На 2 август 2017 г. по време на служба в памет на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]] монасите изпълняват „[[Изгрей зора на свободата]]“, химн на [[ВМРО]], забранен от югославските власти след 1949 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.faktor.bg/bg/articles/novini/balgariya/bigorskite-monasi-peyat-na-balgarski-izgrey-zora-na-svobodata-video | заглавие= Бигорските монаси пеят „Изгрей зора на свободата“ |достъп_дата = 6 август 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата=3 август 2017 |труд= |издател=Faktor.bg |езикцитат= |цитатезик= }}</ref><ref>{{YouTube|vLLN2rN7q70|„Изгрей зора на свободата“}}, изпълнен от монасите на Бигорския манастир на 2 август 2017 г. по време на служба в памет на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]].</ref> В проповед, държана през същия ден, бигорският игумен архимандрит [[Партений Фидановски]] защитава сключването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България, „нашия най-братски съсед“, като определя подписването му като „четвърти Илинден“ след Илинденското въстание от 1903 г., създаването на Македонската федеративна република през 1944 г. и обявяването на независимостта на македонската държава през 1991 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bigorski.org.mk/vesti/bogosluzhbi/2017-ilinden/ | заглавие=Илинден |достъп_дата = 6 август 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата=3 август 2017 |труд= |издател=Бигорски манастир |езикцитат= |цитатезик= }}</ref>

На 8 август 2017 г. в знак на благодарност за подкрепата на монашеското братство за подобряването на отношенията между Република Македония и Република България в манастира посещение прави [[Димитър Главчев]], председател на [[44 Народно събрание]]. В поздравителното си слово към госта игуменът архимандрит Партений заявява, че духовната връзка между двете страни е неразкъсваема и изразява вяра и надежда, че „България ще помогне на своя най-близък съсед Македония да преодолее тежките изкушения, които са изправени на нейния исторически път, за да може тя успешно да устои като държава в своите физически граници, без да бъдат накърнявани нейните културни и народни черти“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bigorski.org.mk/vesti/nastani/2017-poseta-na-pretsedatelot-na-narodnoto-sobranie-na-republika-bugarija/ | заглавие=Посета на Претседателот на Народното Собрание на Република Бугарија |достъп_дата = 9 август 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата=8 август 2017 |труд= |издател=Бигорски манастир |езикцитат= |цитатезик= }}</ref>

<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/novini/article/6723733 | заглавие=Румен Радев: Оценявам ролята на Бигорския манастир в приятелството ни с Македония|достъп_дата = 26 февруари 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата=18 февруари 2018 |труд= |издател=в. 24 часа |езикцитат= |цитатезик= }}</ref>