Санстефански мирен договор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 2003:C9:DBEA:7201:A94A:6675:82D0:61F7 (б.), към версия на 94.155.250.149
Етикет: Отмяна
Редакция без резюме
Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор
Ред 21:
 
Санстефанският договор изостря силно отношенията между Русия и останалите [[велика сила|Велики сили]]. Споровете между някои от тях обаче са били поради неспазването от страна на Русия на предварително сключените тайни споразумения с Австро-Унгария – по-специално [[Райхщадско споразумение|Райхщадското споразумение]] от 1876 г. и [[Будапещенска конвенция|Будапещенската конвенция]] от 1877 г., като част от тези спорове са решени с [[Лондонско споразумение|Лондонското споразумение]] от 30 май 1878 г., предхождащо [[Берлински договор|Берлинския договор]], който окончателно преразглежда условията, договорени в Сан Стефано. Основното противоречие се състои в предварителното съгласие на Русия, че на Балканите няма да се създава голяма славянска държава.
 
'''Граф Николай П. Игнатиев''' e наричан графа на българите,той е човекът, подписал от името на Русия Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г., с което се поставя началото на свободна България. "Моят идеал е бил и е свободна България. За това съм мечтал още през 1862 година… Моето сърце принадлежи на българите и в своите мечти аз желая на българския народ да процъфтява" – от речта на граф Игнатиев на митинг в София през септември 1902 година.
 
Прочети повече в Blitz.bg: <nowiki>https://www.blitz.bg/obshtestvo/zashcho-narichat-graf-ignatiev-grafa-na-blgarite_news492699.html</nowiki>
 
== Край на Руско-турската война ==
{{основна|Одринско примирие}}
[[Файл:Constantinople conference.png|мини|300px|Граници на България според [[Цариградската конференция]]; 1876 – 1877]]
 
[[Файл:Nikolaj Ignatiev.jpg|alt=|мини|426x426пкс|Граф Николай Игнатиев]]
След пленяването на армията на Осман паша в Плевен през декември 1877 г. Османската империя прави неколкократни постъпки към руската страна за примирие, но без успех. Преговорите в Казанлък през януари 1878 г. се провалят, тъй като османските пълномощници отхвърлят условието на Русия за създаване на самостоятелно българско княжество в границите на българския етнос, което да е по площ не по-малко от териториите, посочени от Великите сили на Цариградската конференция в края на 1876 г.<ref>Генов, Ц., Освободителната война 1877 – 1878 г., Изд. „Наука и изкуство“, София 1978, с. 262 – 263</ref>
 
Line 101 ⟶ 105:
== Предпоставки за преразглеждане на договора ==
=== Реакция на Великите сили ===
[[Файл:Constantinople Conference.jpg|alt=|мини|300x300пкс|Участници в Цариградската конференция. В средата сър Хенри Елиът и граф Николай Игнатиев.]]
[[Файл:Bulgaria after Congress of Berlin in 1878.png|мини|300px|България след [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]]]]
 
С подписването на Санстефанския предварителен мирен договор Османската империя приема исканията на Русия, съдържащи се в него. Въпреки това обаче [[Високата порта]] е била наясно, че договорът е предварителен и условията му ще бъдат преразгледани с участието на останалите Велики сили.