Джордже Симич: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-sr}} => {{lang|sr}} |
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon= |
||
Ред 17:
Постъпва в Министерството на външите работи, където е началник на политическия отдел от 1867 до 1882 г. От 1882 до 1884 година е генерален консул в София<ref>Вазов, Иван Минчов. „Събрани съчинения“, Том 21, изд. „Български писател“, 1979, стр. 464</ref>. Представлява родината си като [[пълномощен министър]] (ръководител на [[дипломатическа мисия]]) във важни европейски столици: Санкт Петербург (1887-1890), Виена (1890-1894), Рим (1900-1901), Константинопол (1903-1906), Виена (1906-1912).
Докато е посланик в Русия, Симич участва в публичен диспут на 22 януари 1890 година, на който се обсъжда картата на разселение на славянските народи, издадена от [[Славянско благотворително общество|Славянското благотворително общество]]<ref>Историческо дружество „Българска орда“, Известия, томове 6 - 8, Орда, 2000, стр. 133</ref>. Диспутът е организиран от Руското имперско географско дружество и има за цел да се установи южнославянската териториално-етническа карта на Балканите<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/1838_mitr_Metodi_Kusev/index.htm | заглавие = Митрополит Методий Кусев - живот в дати. | достъп_дата = 5 май 2013 г. | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = Списание „Домино“, брой 37, 1998 година| издател = Цитирано по pravoslavieto.com |
{{цитат|Македония в своите жители само сърби няма!<ref>Тошев, Светозар. Братски съдби, Издателство „Христо Г. Данов“, 1990, стр. 195</ref>}}
В резултат на това Симич подава оставка като посланик и напуска Санкт Петербург, тъй като вече не може да предявява сръбските претенции към Македония пред руските държавници<ref>[[Разум (списание)|Разум: Теоретично списание за политика и култура]], Броеве 1–4, Издател Политическа академия за Централна и Югоизточна Европа, 2003, стр. 162</ref>
|