Джордже Симич: Разлика между версии

Докато е посланик в Русия, Симич участва в публичен диспут на 22 януари 1890 година, на който се обсъжда картата на разселение на славянските народи, издадена от [[Славянско благотворително общество|Славянското благотворително общество]]<ref>Историческо дружество „Българска орда“, Известия, томове 6 - 8, Орда, 2000, стр. 133</ref>. Диспутът е организиран от Руското имперско географско дружество и има за цел да се установи южнославянската териториално-етническа карта на Балканите<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/1838_mitr_Metodi_Kusev/index.htm | заглавие = Митрополит Методий Кусев - живот в дати. | достъп_дата = 5 май 2013 г. | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = Списание „Домино“, брой 37, 1998 година| издател = Цитирано по pravoslavieto.com | езикцитат = | цитатезик = }}</ref>. Сред участниците са сръбският посланик Джордже Симич, видният археолог от хърватски произход [[Стефан Веркович]] и изтъкнатият български духовник [[Методий Кусев]], който води със себе си 14 семинаристи, българи от Македония. По време на диспута Симич изразява великосръбските шовинистични претенции върху Македония и западните български земи<ref>[[Разум (списание)|Разум: Теоретично списание за политика и култура]], Броеве 1–4, Издател Политическа академия за Централна и Югоизточна Европа, 2003, стр. 161</ref>. Кусев се сблъсква със сръбския дипломат Джордже Симич, който настоява на картата на славянските народи, издавана от Славянското благотворително общество, македонското население да е отбелязано като сръбско<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 435. ISBN 954321056X</ref>. След изказванията на сърбина Кусев блестящо защитава българския етнически характер на Македония и разгромява сръбските претенции. В речта си Методий заключва: