Енидже Вардар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-el,tr}} => {{lang|el,tr}} |
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon= |
||
Ред 5:
| знаме =
| герб =
| покровител = Светите апостоли [[Петър (апостол)|Петър]] и [[Павел (апостол)|Павел]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://fouit.gr/2016/11/11/εκτός-από-την-καστοριά-άλλες-τέσσερει/ | заглавие= Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά |достъп_дата = 2 януари 2018|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Fouit.gr |
| изглед = Enidje-new.JPG
| изглед-описание = Старата митрополия „[[Успение Богородично (Енидже Вардар)|Света Богородица]]“
Ред 70:
{{Цитат|Последно и най-важно от всички мои действия започнах действия в Яница с 50 гръцки семейства като начало срещу 800 български и други, които не липсваха от Яница, както и срещу реакция на някои от нашите [гърците]. Макар че имаше обаче реакция от нашите, успях да ги увелича на 230 за сметка на българите... Тази работа беше най-важната, защото имах да се боря не само срещу българите, но и срещу всички други народности в Македония, които не липсваха в Яница, а също така и срещу нашите, които не искаха свободата заради собствени интереси и по мое мнение те бяха и най-опасните.<ref>Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 95.</ref>}}
[[Файл:Kleanti Simonidou Gaitanou.jpg|ляво|мини|Клеанти Симониду Гайтану, гръцка учителка в Енидже Вардар<ref name="Το Ίδρυμα">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=573&&show=1 | заглавие = Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα | достъп_дата = 1 март 2013 г. | lang = el | lang-icon = no }}</ref>]]
През септември 1910 година градът пострадва по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция на младотурците]]. На 11 септември целият град е блокиран от войска, за да бъде събрано оръжието и да бъде открита четата на Апостол войвода. Всякакво движение в града е преустановено. Начело на войската е берският каймакамин българинът Загоров. Българският архиерейски наместник [[Трайко Калайджиев]] е арестуван, като по-късно умира в затвора. Заместен е като български архиерейски наместник от отец Георги Шуманов.<ref>Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 430.</ref> Атанас Мандалчев е жестоко изтезаван. Арестувани са учителите Григор Гьошев, [[Атанас Лютвиев]], Антон Димитров, Георги Иванов, гражданите Диме Торпанов, Дионис Некезов, Офил Саатчи, Стамко Попкочев, Божил Дамянли, Мами Трайков, Григор Сърбинов и много други. На 26 септември цялото мъжко население над 10 години е изведено на улицата и държано цял ден. Изтезавани са Божин Дамяни, Щерю Фуцилар, Хаджи Дионис, Митре Кехая, Петър Капиданов, Вангел Пожарлиев, Атанас Пожарлиев, Ваню Сурбут и Иван Атанасов.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 25, 9 октомври 1910, стр. 3.</ref>
| |||