Желево: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-el}} => {{lang|el}} |
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon= |
||
Ред 37:
В XV век в ''Жельова'' са отбелязани поименно 92 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Желево'' е споменато с 35 глави на семейства и двама неженени: ''Йорг, Томо, Папа Яне, Стайо, Димо, Алекса, Йорг, Михал, Владо, Драгне, Йорг, Михос, Димо, Паско, Димитри, Йорг, Михо, Стайко, Нико, Владо, Михо, Михо, Дуко, Тодорос, Михо, Койо, Йорг, Васил, Тодор, Никола, Яно, Дуко, Димшор, Мартин, Папа Тодор, Бойо и Тодор''. Общият приход за империята от селото е 2275 [[акче]]та<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 109.</ref>.
В началото на ХVІІІ век е построена църквата „Свети Николай“.<ref>Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 19 – 20/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 19 – 20.</ref> В 1925 година на негово място е издигната нова църква.<ref>{{cite book |title= Εκκλησίες του νομού Φλωρίνης. Βυζαντινά και μεταβυζαντινά μνημεία της Μακεδονίας |last= Μουτσόπουλος|first= Ν. Κ|year=2003 |location=Θεσσαλονίκη |pages=156 |
В края на XIX век Желево е българско село в Костурска каза на Османската империя. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Зелова'' (Zélova) живеят 900 гърци.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., ''Селево'' (Sélévo) е посочено като село в Костурска каза с 90 домакинства и 265 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 108 – 109.</ref>
След [[Освобождение на България|Освобождението на България]] се засилват [[Българско Възраждане|възрожденските процеси]] в Желево. В 1864 година<ref name="Greek tourism guide - GTP">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.gtp.gr/LocInfo.asp?InfoId=22&Code=EGRW00a&PrimeCode=EGRW00a&Level=5&PrimeLevel=5&lng=1 | заглавие = Πληροφορίες τοπωνυμίου | достъп_дата = 10 януари 2015 | издател = Greek tourism guide – GTP | lang = el | lang-icon = no }}</ref><ref name="Ο υγρότοπος των Πρεσπών">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/goutas/prespes/monuments.html | заглавие = Πολιτιστικά μνημεία | достъп_дата = 10 януари 2015 | издател = Ο υγρότοπος των Πρεσπών | lang = el | lang-icon = no }}</ref> по инициатива на хаджи [[Павле Янков]] е построена втора църква в селото – „[[Свети Атанасий (Желево)|Свети Атанас]]“, но гръцкият владика в Костур отказва да я освети, докато не бъдат премахнати славянските надписи. Надписите са заличени до 1908 година.<ref>Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 20-24/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 20-24.</ref>
Според сведения в българския периодичен печат, на които се позовава [[Кирил Български|патриарх Кирил]], в селото към 1880 година функционира българско училище. Гръцкият владика пристига в Желево, за да се опита лично да го закрие.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360.</ref> Според историка на селото [[Фото Томев]] първият опит за откриване на българско училище в селото е направен през 1883 година, но въпреки желанието на желевци се оказва неуспешен поради противодействието на гръцкия учител.<ref>Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 22-24/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 22-24.</ref>
| |||