Зорбатово: Разлика между версии

В XIX век Зорбатово е село в Солунска каза на Османската империя. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Зормбас'' (Zormbas), Воденска епархия, живеят 264 гърци.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.]]</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Зорбатово брои 225 жители българи християни и 60 цигани.<ref>{{МЕС|141}}</ref> Според [[Христо Силянов]] след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село (''Зорбани'') минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 126.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Зорбат'' (Zorbat) има 400 жители българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 218-219.</ref> Според гръцки източници селото е върнато към [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките чети]] на капитаните [[Гоно Йотов]] и [[Константинос Буковалас]].<ref>[http://www.ypodomi.com/giannitsa/hp5.htm Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών]</ref>

 

 

През септември 1910 година селото пострадва по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция на младотурците]] – кметът Кръстю Кънчов е обезглавен с брадва.<ref>Ден, брой 2325, 23 септември 1910, стр. 3.</ref>