Български революционен централен комитет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon=
м +ш; форматиране: тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{без конкретни източници|10:15, 4 март 2019 (UTC)}}
[[Файл:NHMB-Seals-of-Bulgarian-Revolutionary-Central-Committee--copies.jpg|мини|200px|Печати на БРЦК, 1870-те. Експонати на [[НИМ]] (копия; оригиналите са в [[НБКМ]])]]
[[Файл:statute brtsk cover.jpg|мини|200px|Устав на БРЦК, 1870]]
Line 7 ⟶ 8:
Българският революционен централен комитет е приемник на идеите на [[Георги Раковски]], който е поставил началото на организираното българско националнореволюционно движение.
 
Българският революционен централен комитет е създаден през 1869 г. (по стар стил) или през 1870 г. (по нов стил) от [[Любен Каравелов]]. На общо събрание в [[Букурещ]] през [[1872]] г. за председател на Българският революционен централен комитет е избран [[Любен Каравелов]]. Идеята за изграждане на единен ръководен център възниква след разпускането на [[Втора българска легия|Втората българска легия]] на Георги Раковски през май и разгрома на четата на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]] през юли [[1868]] г. Тогава част от дейците на бившия Таен централен български комитет (ТЦБК), заедно с привържениците на революционните идеи на Георги Раковски, полагат основите на групата „Млада България“ и с подкрепата на групировката през 1868–18691868 – 1869 г. Васил Левски предприема първите две обиколки из българските земи и изграждането на революционни комитети в тях.
 
Програмата на БРЦК е публикувана най-напред в руското емигрантско сп. „Народное дело“ (август 1870 г.), а след това и на страниците на в. „Свобода“ (октомври същата година). В най-разгърнат вид тя е изложена в брошурата „Български глас“, издадена също през 1870 г., като прокламира следните идеи: