Отваря главното меню

Промени

Предаден е на [[Софийска извънредна следствена комисия|Софийската извънредна следствена комисия]]. Изгражда защитата си на основите на правата на християните според [[Хатихумаюн]]а, за да не издаде някого и организацията. Подчертава няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в [[Османска империя|Империята]]. Разграничава се от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се [[Висока порта|Високата порта]] да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на [[Османската империя]] и вреди на авторитета ѝ пред [[Европа]].
 
Съставът на комисията според протоколите от нейната работа е: генерал [[Али Саиб паша Гюрчю]] – председател на [[Държавен съвет (Османска империя)|Държавния съвет]], майор [[Шакир Мехмед Салим паша|Шакир Мехмед Салим]], Махмуд Мазхари, Саадулах Сърръ, [[Иванчо Хаджипенчович]], Пешо Тодоров, [[Мано Стоянов|Мано Хаджистоянов]] и Мито Каймакчиев. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. Обвиненията към Левски са по '''чл. 55 ал. 1''' – ''„Който подбужда посредствено или непо­средствено поданиците на Османската империя да се въоръжават срещу имперското правителство, се на­казва със смърт, ако е последвало въстание или е имало начало на изпълнение“''; '''чл. 56''' – ''„Който подбужда поданиците на Осман­ската империя да се въоръжават един срещу друг или да вършат опустошения, кланета или грабежи в една или повече местности, се наказва със смърт, ако такива, са последвали или е имало начало на изпълнение.“;'' '''чл. 66''' – „''Който по площади, тържища и други пуб­лични места чрез речи, разпространение на ръкописни и печатни листа или по друг начин подбужда гражда­ните и жителите на империята да извършват престъп­ленията по настоящата глава, ще се наказва както из­вършителите на тези деяния''.“; '''чл. 174, ал. 2''' – ''„Който извърши убийство без предумисъл, се наказва с принудителна работа за 15 години. Пре­стъплението се наказва със смърт, когато е било пред­шествувано, придружено или последвано от друго пре­стъпление, или когато е било средство, за да се извър­ши друго престъпление“''. от имперския Наказателен закон.<ref>Гайдаров, Н. ''Процесът срещу Васил Левски и революционната организация''. С., Наука и изкуство, 1987, с. 88 – 91.</ref>
 
Съдът не издава една обща присъда, а в нарушение на установените процедури издава присъдите в течение на отделните заседания. Издадени са общо 15 присъди, от които две смъртни – на Димитър Общи (неговата е и първата издадена присъда) и на Васил Левски. Шестдесет от подсъдимите са осъдени на затвор и заточение. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения. Присъдата на Левски – смърт чрез обесване, е последната присъда – под №15, издадена на 14 януари 1873 г. и потвърдена по целесъобразност от [[Абдул Азис|султан Абдул Азис]] на 21 януари 1873 г. Процесът завършва като комисията иззема функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя.
20 367

редакции